4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
София, 17.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1386 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Б. Ч. чрез адв.М. О. от АК -С. срещу решение № 557 от 21.12.17г.по в.гр.дело № 396/17г.на Окръжен съд – Смолян,с което е потвърдено решение № 116 от 7.08.17г.по гр.дело № 3/17г.на Районен съд- Мадан.С него е отхвърлен искът с правно основание чл.226 ал.2 вр.с ал.3 КТ,предявен от същата страна срещу [фирма], за заплащане на сумата от 560 лв месечно, представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовото правоотношение – 6.12.15г. до предаване на трудовата книжка 19.12.16г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на делото 6.01.17г.до окончателното изплащане.
В приложеното изложение се поддържа,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1.При липсата на отправена писмена покана от работодателя в продължение на една година от прекратяване на трудовото правоотношение,изпада ли работодателят в забава, при условие, че не е спазена и уговорката за мястото на получаване на трудовата книжка от работника; 2.Длъжен ли е работникът/служителят преди предявяване на иск по чл.226 ал.2 вр.с ал.3 КТ срещу работодателя да сигнализира Инспекцията по труда за задържана от работодателя трудова книжка,и ако липсва токова уведомяване,подлежи ли на отхвърляне иска на това основание; 3.Длъжен ли е работникът/служителят преди предявяване на иск по чл.226 ал.2 вр.3 КТ при съдебни спорове с различен предмет срещу работодателя по времето на задържане на трудовата му книжка,да наведе по делата фактически твърдения за задържана трудова книжка или да съедини водените искове с този по чл.226 ал.2 вр.ал.3 КТ.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] счита,че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че не са налице предпоставките на чл.226 ал.2 вр.с ал.3 КТ,за да възникне правото на ищеца на обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие незаконно задържане на трудовата му книжка,след като трудовото правоотношение е било прекратено.Изложени са съображения,че задължението на работодателя да предаде на работника надлежно оформена трудова книжка,с оглед естеството му, е търсимо. Когато трудовата книжка се съхранява в работодателя, работникът трябва да я потърси и ако работодателят не му я даде, изпада в забава.По делото е прието,че трудовата книжка се е съхранявала от ищеца,като след прекратяване на трудовото правоотношение,на 16.12.15г.я е предал на работодателя за оформянето й, като със свидетелката С. Е. се разбрали да си я потърси от офиса в [населено място] след няколко дни.Поради здравословни проблеми ищецът не е отишъл в уговорения срок да си вземе трудовата книжка.Съдът е приел за недоказани твърденията му,че е ходил няколко пъти в офиса в [населено място], за да си търси трудовата книжка през м.февруари,м.март,м. април и м.юни.От показанията на св.Е. и св.Д. е установено,че трудовата книжка на ищеца дълго време е стояла в офиса в М., че управителят С. го уведомил да дойде в офиса да си я получи,но ищецът не я потърсил.След анализ на доказателствения материал по делото въззивният съд е достигнал до извод,че ищецът не е доказал да се е явявал в офиса на ответното дружество в [населено място] или [населено място] за получаване на трудовата си книжка и това да му е било отказано.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса : При липсата на отправена писмена покана от работодателя в продължение на една година от прекратяване на трудовото правоотношение,изпада ли работодателят в забава, при условие, че не е спазена и уговорката за мястото на получаване на трудовата книжка от работника.Същият е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС. В решение № 553 от 15.07.10г.по гр.дело № 206/09г.на ІV г.о.на ВКС е посочено,че ако работодателят не върне веднага надлежно оформената трудова книжка и не посочи кога работникът може да си я вземе,добросъвестността изисква той да покани работникът за получаването й.Когато трудовата книжка се съхранява от работодателя,работникът трябва да си я потърси и ако работодателят не му я предаде ,той изпада в забава.Работодателят може да се освободи от последиците на своята забава,като изпрати на работника съобщение съгласно чл.6 ал.3 НТКТС.Поканата може да бъде и устна, както и да бъде отправена с всякакви комуникационни средства.В разглеждания случай,като е приел,че работодателят се е освободил от последиците на забавата,тъй като ищецът е бил уведомен, че следва да получи трудовата си книжка в офиса в М., въззивният съд се е съобразил с тази практика.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по втория въпрос: Длъжен ли е работникът/служителят преди предявяване на иск по чл.226 ал.2 вр.с ал.3 КТ срещу работодателя да сигнализира Инспекцията по труда за задържана от работодателя трудова книжка,и ако липсва такова уведомяване,подлежи ли на отхвърляне иска на това основание.При обсъждане на доказателствения материал по делото въззивният съд е изложил мотиви,че ищецът не е сезирал и Инспекцията по труда за незаконно задържане на трудовата книжка,като допълнителен аргумент, че не са ангажирани доказателства за твърденията му,но искът не е отхвърлен само на това основание.Въпросът не е обусловил въззивното решение и не съставлява общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Третият въпрос, поставен в изложението, е неотносим.По въпроси,които не са от значение за изхода на спора,касационно обжалване не следва да се допуска.
С оглед на изхода на производството по чл.288 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 557 от 21.12.17г.,постановено по в. гр.дело № 396/17г.на Окръжен съд – Смолян.
ОСЪЖДА Д. Б. Ч., ЕГН [ЕГН] ,с адрес : [населено място], [улица] да заплати на [фирма] [населено място], [улица] ет.1 сумата 500 лв /петстотин/ разноски за адвокатско възнаграждение, направени пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.