5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
София 22.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3657 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във вр.с § 74 ЗИД ГПК/ДВ,бр.86/17г./
Постъпила е касационна жалба от Р. А. Р. чрез адв.Ж. Ч. срещу решение № 45 от 7.06.17г.по в.гр.дело № 51/17г.на Разградския окръжен съд.С него е отменено решение № 437 от 23.12.16г.по гр.дело № 1508/16г.на Разградски районен съд в частта му,с която съдът е унищожил на основание чл.29 ЗЗД спогодба /споразумение/ от 15.07.16г.,сключена между Р. А. Р. и [фирма] със седалище [населено място], с нотариална заверка на подписите,като сключена след умишлено въвеждане в заблуждение на Р. Р. и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлен искът по чл.29 ЗЗД,както и искът по чл.27 ЗЗД за унищожаване на посоченото по-горе споразумение,като сключено при крайна нужда и явно неизгодни условия.
В частта, с която е отхвърлен искът за нищожност на процесното споразумение поради противоречие с добрите нрави,решението на районния съд е влязло в сила.
В приложеното изложение се поддържа, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по следните въпроси:1.За задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства,доводи и възражения на страните; 2.Представлява ли по съдържание насрещна касационна жалба срещу първоинстанционното решение с направено от страната оплакване за неговата неправилност,в подаден писмен отговор срещу въззивна жалба от другата страна; 3. Кога са налице явно неизгодни условия по смисъла на чл.33 ал.1 ЗЗД при сключване на договор; 4.Кои са елементите от фактическия състав на измамата по чл.29 ЗЗД и относими ли са личните качества,опитността и знанието на лицето,което твърди,че е било подведено да сключи договора,чрез умишленото му въвеждане в заблуждение.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата [фирма] счита,че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника,като на 26.05.13г.е претърпял злополука,призната за трудова по чл.55 ал.1 КСО с разпореждане № 44/10.07.13г.С решения от 30.01.14г.и 19.02.14г.на ТЕЛК към М.”С. А.”В. му е призната 97% трайна нетрудоспособност без чужда помощ, с водеща диагноза липса на бял дроб/или част от него/.С последващо решение на ТЕЛК от 15.12.15г.процентът нетрудоспособност е редуциран на 84%.Установено е,че ищецът е предявил срещу ответника иск по чл.200 КТ за сумата 100 000 лв неимуществени вреди и 10 000 лв имуществени вреди.Във връзка с трудовата злополука е водено досъдебно производство № 62/2013г.на РУП Л. за престъпление по чл.136 ал.1 НК,по което Р. е бил разпитан като свидетел,и което впоследствиое е прекратено.Със споразумение от 15.07.16г.,с нотариална заверка на подписите,страните са уговорили,че ответникът заплаща на ищеца сумата 7 000 лв обезщетение за претърпяната от него като работник в дружеството на 26.05.13г.трудова злополука,а ищецът е приел,че тази сума напълно компенсира материалните и нематериални щети и че няма да претендира такива за в бъдеще,както и се задължава да заяви отказ от иска по чл.200 КТ.С молба от 15.07.16г.,нотариално заверена, Р. е направил отказ от заведения от него иск по чл.200 КТ.
При тези данни по делото и след анализ на свидетелските показания въззивният съд е приел,че подписаното между страните споразумение представлява договор за спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД, с който страните са прекратили съществуващия между тях спор по чл.200 КТ по гр.дело № 1011/16г.на Р. чрез взаимни отстъпки.Според съда спогодбата не е сключена от ищеца при въвеждането му в заблуждение от страна на ответника.Независимо,че представители на дружеството са инициирали срещата и подписване на споразумението,той е знаел какво се цели със същото и го е заявил пред нотариуса,като е приел предложената му сума.Едва след разговорите с майка си и св.В.,негов адвокат,които считали,че е измамен,той е предявил исковете за нищожност,съответно унищожаемост на споразумението,предмет на настоящото дело.Направен е извод,че не е налице порок във волята му към момента на външното й обективиране,а именно подписването на споразумението от 15.07.17г. Освен това е прието,че ответното дружество е дало средства за лечението на ищеца във връзка с трудовата злополука,които общо възлизат над 7 000 лв.Ето защо съдът е счел,че искът за унищожаване на споразумението,като сключено при измама,е неоснователен.Приел е за неоснователен и евентуалния иск за унищожаването му на основание чл.33 ал.1 ЗЗД,като сключено при крайна нужда и явно неизгодни условия.Изложени са съображения,че макар и ищецът да е имал нужда от средства и чужда помощ след злополуката,не е доказал по несъмнен начин да се е намирал в състояние на крайна нужда към момента на сключване на спогодбата.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, намира, че се следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Първият процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните, не е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика.В обжалваното решение съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните съобразно правомощията си по чл.269 ГПК, като е достигнал до свои самостоятелни правни изводи, различни от тези на първоинстанционния съд.В изложението не е посочено кои конкретни факти и доказателства, свързани с процесното споразумение,не са обсъдени от съда.
Не е налице заявеното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: Представлява ли по съдържание насрещна касационна жалба срещу първоинстанционното решение с направено от страната оплакване за неговата неправилност,в подаден писмен отговор срещу въззивна жалба от другата страна.На него е даден отговор в решение № 255 от 21.01.14г.по гр.дело № 1437/12г.на ВКС,ІІІ г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК. Посочено е,че насрещната въззивна жалба може да бъде подадена от въззиваемия в срока за отговор на жалбата на насрещната страна- може да се подаде заедно с отговора,след отговора,но в срока за подаването му,или пък да е инкорпорирана в самия отговор по първоначалната жалба.Същественото изискване е тя да отговаря на изискванията на допустимост и редовност,предвидени за жалбата/ чл.263 ал.2 ГПК/.Настоящият случай не е такъв.В подадения от Р. Р. писмен отговор пред окръжния съд има твърдения за нищожност на споразумението,но не се съдържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение,няма искане за изменението му,а за оставянето му в сила,поради което същият няма характер на насрещна въззивна жалба.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по материалноправните въпроси. На въпроса: Кога са налице явно неизгодни условия по смисъла на чл.33 ал.1 ЗЗД при сключване на договор, е даден отговор в задължителната практика, обективирана в решение № 87 от 10.07.17г.по гр.дело № 3941/16г.на ІІІ г.о.на ВКС,постановено в производство по чл.290 ГПК.В него е прието,че правната норма на чл.33 ЗЗД посочва две съществени и основни предпоставки, които следва да са осъществени кумулативно, за да може да бъде унищожена сделката. Първата предпоставка е състояние на крайна нужда, т.е. липса или недостатъчност на материални средства за задоволяване на основни потребности, като напр. недостиг на парични средства за издръжка – лична и на семейството, за лечение на лицето или на негов близък, за плащане на изискуеми задължения и др., което състояние е въздействало върху волята на страната по сделката, упражнявайки натиск, и я е мотивирало да я сключи, като е необходимо да може да се заключи, че при нормални обстоятелства /достатъчно средства за издръжка и за погасяване на задълженията/, т.е. при липса на състояние на крайна нужда, тя не би сключила сделката. От гореизложеното е видно, че първата предпоставка – състоянието на крайна нужда също е необходимо да отговаря на две изисквания – от една страна да представлява недостиг или липса на средства за посрещане на лични и семейни потребности или за изпълнение на задължения към трети лица и от друга страна – този недостиг или липса на средства да упражнява сериозен натиск върху волята на лицето да реши да сключи определена сделка, без който натиск то не би я сключило или не би я извършило при конкретните условия и клаузи. Втората предпоставка е наличието на явно неизгодни условия от опорочената сделка за лицето, намиращо се в крайна нужда, които се преценяват конкретно за всеки случай към момента на сключване на сделката и съставляват съотношение между престациите на страните, неблагоприятно за намиращата се в крайна нужда страна.
В решение № 427 от 10.06.15г.по гр.дело № 1436/14г.на ВКС,ІV г.о.,по реда на чл.290 ГПК е прието,че фактическият състав на основанието за унищожаване на сделки по чл. 29 от ЗЗД – измама включва елементите: 1. да е сключена сделка, 2. едната страна по сделката – измамената да е в заблуждение, 3. заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна по сделката.4. сделката да е сключена поради заблуждението. Въвеждането в заблуждение се изразява в умишленото предизвикване, създаване и/или поддържане у измамената страна на невярна представа относно определени обстоятелства. Тези обстоятелства, които другата страна или третото лице умишлено е изопачило могат да са елементи от фактическия състав на сделката и в този случай въвеждането в заблуждение е относно съдържанието на сделката, съответно вида и характера й. Тъй като измамената страна е дееспособно лице, което разбира свойството и значението на своите действия и може да ги ръководи, то обикновено и най-вече при формалните сделки е наясно какви са видът, характерът и съдържанието на сделката, но е въведено в заблуждение относно правните последици, които ще настъпят след сключването й. Вследствие умишлено предизвиканата и/или поддържаната у него невярна представа, което го е подтикнало, мотивирало – „подвело” да сключи сделката, това лице погрешно счита, че типичните правни последици на сделката няма да настъпят или от нея ще настъпят други правни последици. Поради това, неосъществените впоследствие правни очаквания, представляващи мотивите за сключването на сделката, когато са последица от умишлено създадената невярна представа у измамената страна относно правните последици на сделката чрез изопачаването им от другата страна или от третото лице, са от съществено значение за измамата, тъй като именно тези мотиви са израз на опорочената воля на измамената страна, която ако не би била въведена в такова заблуждение, не би сключила сделката.
Приложеното решение № 26 от 30.01.12г.по гр.дело № 151/11г.на ІV г.о. на ВКС е неотносимо към разглеждания казус,тъй като се отнася до явно неизгодни условия при сключване на договор за продажба,когато има явна,очевидна нееквивалентност между насрещните престации на продавача и купувача.
Не е налице противоречие с решение № 23 от 8.02.99г.на ВКС по гр.дело № 511/98г.,в което е посочено, че грешката в мотивите за сключване на определен договор,които са въздействали върху волята на страната при вземане на решение за сключване на сделката,са без значение за действителността й,ако тази грешка не се дължи на умишлено въвеждане в заблуждение от другата страна по договора.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с цитираната практика на ВКС.Преценката на доказателствата,въз основа на които решаващият съд е изградил вътрешното си убеждение,че при сключване на процесното споразумение ищецът не е бил въведен умишлено в заблуждение от ответника, нито го е сключил при крайна нужда и явно неизгодни условия, не е основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а би могла да доведе до необоснованост на решението,която подлежи на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК,но само след допусната касация.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 45 от 7.06.17г.,постановено по в. гр.дело № 51/17г.на Разградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.