5
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
София, 09.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от седми февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 300/ 2018г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 20421/01.12.2017 г. на А. В. А. и К. В. А., чрез адв. С. Ц., срещу определение № 3633 от 07.11.2017 г. на Софийски апелативен съд по ч.гр.д. № 5586 /2017 г. за оставяне без разглеждане на частна жалба срещу разпореждане от 25.08.2017 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 9257/2015 г., с което са дадени указания за внасяне на депозит за възнаграждение на особен представител на ответник по делото.
Иска се отмяна на обжалваното определение като неправилно с довод, че определеният депозит бил твърде висок по размер и непосилен за ищците, така ги лишавал от правото на съдебен процес, поради което разпореждането имало преграждащ характер, а апелативният съд не съобразил тази особеност, поради което неправомерно оставил жалбата им срещу разпореждането без разглеждане. Като незаконосъобразен се сочи и извода, че преценката за наличието на предпоставките за назначаване на особен представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, в това число на редовността на процедурата по призоваването му, се извършвала едва при обжалване на прекратителното делото определение, в случай на неизпълнение на разпореждането за депозит.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК акт на апелативен съд, така допустима, а разгледана по същество неоснователна, като съображенията за това са следните:
За да остави без разглеждане частната жалба срещу разпореждането за внасяне на депозит за възнаграждение на особен представител, апелативният състав е приел, че пред него се обжалва разпореждане, с което производството по делото се оставя без движение. Приел още , че съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК на самостоятелно обжалване подлежат само определения, които преграждат по – нататъшното развитие на делото, както и тези за които обжалването е изрично предвидено в закона, и тъй като процесното разпореждане не попада в посочените две категории, жалбата срещу него е недопустима. Приел, че преценката за правилността на призоваването по чл. 47 ГПК се извършва при обжалване на определението за прекратяване на производството, постановено след изтичане на срока за внасяне на депозит, в случай, че такъв не е внесен.
Фактическите и правни изводи на апелативния съд изцяло се споделят от настоящия състав на ВКС.
С разпореждане от 25.08.2017 г. по гр,д. № 9257/2015 г. ( л. 103 от делото) Софийският градски съд като първа инстанция е оставил без движение производството по иска на А. и К. А. срещу единия от ответниците- П. Д. М. и е указал на ищците да внесат по сметката на съда сумата от 5152. 93 лв. като депозит за възнаграждение на особен представител на ответника, в противен случай исковата молба ще бъде върната.
Следователно пред апелативен съд се обжалва разпореждане, което не слага край на производството, а е по движението на делото, и което в това си качество, съгласно чл. 253 ГПК може да бъде изменяно или отменяно от постановилия го съд при грешка или пропуск или изменение на обстоятелствата. Контролът за законосъобразност върху такава категория съдебни актове, в т.ч. върху правилността на указанията за внасянето на депозит досежно размера му и наличието на предпоставките за назначаване на особен представител, се извършва инцидентно при обжалване на крайния акт, с който ще приключи производството пред градския съд като първа инстанция.
Разпоредбите на чл. 274, ал. 1 т.1 и т. 2 ГПК ГПК очертават двете категории определения, които подлежат на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност, а именно преграждащите и тези, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закон. , сред които разпорежданията за оставяне без движение не попадат.
Разпореждането за оставяне на делото без движение с указания да се внесе депозит за възнаграждение на особен представител на ответника не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК- нито в ГПК, нито в специален закон , е предвидено, че то подлежи на обжалване.
То не попада и в хипотезата на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК. Съставът на ВКС не споделя довода на жалбоподателите, че твърде високият размер на депозита трансформирал разпореждането за обездвижване на делото в преграждащо. Това разпореждане, както вече бе посочено не туря край на делото, така не възпрепятства упражняването на правото на иск. Преграждащо, по смисъла на чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК, би било разпореждането за прекратяване на производството срещу ответника М. в случай, че ищците не внесат депозита за възнаграждение на особения представител.
Като насочена срещу неподлежащ на обжалване акт, частната жалба срещу разпореждане от 25.08.2017 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 9257/2015 г е била недопустима поради липса на предмет и правилно е била оставена от апелативния съд без разглеждане, поради което неговото определение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3633 от 07.11.2017 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 5586 /2017 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: