O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
гр. София, 04.10. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 3183 /2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба вх. № 4442/05.07.2018 г. на М. Г.- Ч. срещу отказ на дисциплинарната комисия към К.ЧСИ, обективиран в протокол от заседание проведено на 26.06.2018 г. да се отведат двама от членовете на дисциплинарния състав от разглеждане на образуваното срещу жалбоподателката дисциплинарно дело № 11/ 2018 г.
Иска се, на основание чл. 22 ГПК, отмяна на обжалвания отказ и постановяване на акт, с който ВКС да отведе дисциплинарния състав, алтернативно да го задължи да се самоотведе. В подкрепа на искането се цитира практика на ЕСПЧ. Излагат се и основания за отвод- роднински връзки на Председателя на дисциплинарния състав с Главния прокурор на РБ (без да се посочват конкретно какви), подадени сигнали от жалбоподателката до Специализираната прокуратура, по която са образувани прокурорски преписки, а също заведени искове за неимуществени вреди срещу двама от членовете на състава, както и участието им в друго прекратено дисциплинарно дело срещу страната.
От К.ЧСИ, чрез юрисконсулт А. Д., е депозиран писмен отговор, с който се оспорва допустимостта на жалбата, а под евентуалност и нейната основателност.
Като взе предвид данните по делото и съобрази закона, съставът на ВКС, IV-во г. о., намира подадената частна жалба недопустима като насочена срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол по пътя на обжалването и че същата следва да се остави без разглеждане.
Ангажирането на дисциплинарната отговорност на Ч. като материално правни предпоставки и процесуален ред е уредена в З., глава IV – та „ Дисциплинарна отговорност“, чл. 67- чл. 73 от закона.
З. се съотнася към ГПК като специален към общ закон, следователно доколкото в З. са предвидени процесуални правила за разглеждане на дисциплинарното дело и за обжалване актовете на дисциплинарната комисия, и при липса на изрично препращане към ГПК, приложение намират само тези правила.
Кои актове на дисциплинарната комисия подлежат на обжалване пред ВКС е уредено в чл. 71, ал. 3 и чл. 73, ал. 1 З.. Съгласно тези разпоредби на еднократно обжалване пред ВКС подлежат само решенията по същество по чл. 71, ал. 3 З. за временно отстраняване ( докато трае дисциплинарното производство) от длъжност на Ч. срещу когото е взето решение за образуване на дисциплинарно дело и по чл.72, ал. 3 вр чл.73, ал.1 З. за ангажиране или за неангажиране на дисциплинарната отговорност.
З. не предвижда обжалваемост на други актове на дисциплинарната комисия, в т. ч по искания за отвод на дисциплинарния състав. Същевременно и не препраща към ГПК, освен в чл. 71, ал. 5 З. към чл. 207-чл.209 ГПК относно реда за събиране на доказателствата.
При тази законодателна уредба на дисциплинарната отговорност на Ч. позоваване или прилагане по аналогия на чл. 274 ГПК или чл. 22 ГПК е незаконосъобразно предвид, че се касае за специални процесуални норми, така норми установени в обществен интерес, така императивни, така не позволяващи нито разширително тълкуване, нито дерогиране от общите процесуални норми.
Дори обаче да приемем, че разпоредбата на чл. 22 ГПК е приложима по аналогия, то същата тази разпоредба не предвижда обжалваемост на отказа на съдебния състав да си направи отвод, така този отказ не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, нито пък има преграждащ характер по смисъла на чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК, така определението, с което се оставя без уважение искане за отвод, не подлежи на самостоятелно обжалване. В материята на обжалване на съдебните актове проверката за нарушаване на чл. 22 ГПК, която разпоредба е насочена да обезпечи справедлив безпристрастен процес, не се извършва в рамките на самостоятелно производство по обжалване, а инцидентно – в рамките на проверката за правилността на крайния акт по същество по пътя на обжалването му и без нарушаването и да представлява абсолютно отменително основание.
По същия начин проверка за наличие на основания за отвод на членовете на дисциплинарния състав от страна на ВКС би могла да се извърши и в настоящия случай- инцидентно, в рамките на проверката за правилността на решението по чл. 71, ал. 3 или чл. 73, ал. 1 З. по повод обжалването му от Ч..
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV-то г.о.,
O П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 4442/05.07.2018 г. на М. Г.- Ч. срещу отказ на дисциплинарната комисия към К.ЧСИ, обективиран в протокол от заседание проведено на 26.06.2018 г. за отвод на двама от членовете на дисциплинарния състав по дисц. дело № 11/ 2018 г.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: