4
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
София, 12.10. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от девети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 3446/ 2018 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 4211/ 06.07.2018 г.
на К. И. Б., приподписана от служебно назначения адв. Д. П., срещу определение № 330 от 13.06.2018 г. на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 275/2018 г. за потвърждаване на разпореждане № 2480 от 05.04.2018 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 316/ 2018 г. С това разпореждане, по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, е отказано на жалбоподателя освобождаване от държавна такса в размер на 15 лв. по жалба срещу определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото по исковете на страната срещу Агенция по вписванията за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, всяка в размер на 5000000 лв., от невярна справка за притежавани имоти и изпращането му по компетентност на Административен съд Варна.
Иска се отмяна на атакуваното определение като постановено от пристрастен състав, за който са били налице основания за отвод. В изготвеното от служебния адвокат изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се навежда произнасяне от апелативния съд в противоречие с практиката на ВКС, която се цититра и прилага, по въпросите за предпоставките по чл.83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавна такса при представена декларация за притежавано имущество, както и за това длъжен ли е съдът при отказ да освободи страната от държавна такса, изрично да констатира в мотивите си наличието на достатъчно средства, както и да направи съпоставка между доходите на лицето и цялата дължима държавна такса с оглед на възможността да бъде платена от него.
Съставът на ВКС, IV- то г.о., предвид данните по делото, намира частната касационна жалба за допустима като подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация и правен интерес от предприетото процесуално действие, срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274, ал. 4 вр чл.280, ал.3, т. 1 ГПК като постановен в производство с цена на всеки от исковете над 5000 лв., въззивен съдебен акт.
По въпроса за наличието на основания за допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС, IV- то г.о., съобразява и намира следното:
За да потвърди определението на първоинстанционния съд, с което е отказано освобождаване от държавна такса в производството по обжалване на определението за прекратяване на делото спрямо сезирания съд, апелативният състав е приел, на база представената пред първа инстанция декларация за материално и гражданско състояние, посоченото в жалбата, както и на служебно изисканата от същата инстанция справка от БНБ за наличие на банкови сметки и сейфове, че жалбоподателят е нетрудоспособно лице с доходи единствено от пенсия в размер на 230 лв. и добавки за лекарства от 23 лв, т.с. общо 253 лв. месечно, но че държавна такса от 15 лв. не е в размер непосилен за заплащане от него. Приел още, че независимо, че страната е декларирала отношения на разделност със съпругата си, конкретните доходи на съпругата не са посочени, а и предвид липсата на задължения за издръжка към други лица, разполагаемите общи средства и доходи на семейството на молителя позволяват заплащането на таксата от 15 лв.
При тези мотиви на въззивния съд, налице е основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по първия от поставените в изложението въпроси за предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавна такса , който се явява обуславящ изхода на делото и който е разрешен в обжалваното определение в противоречие с част от цитираната и представена от касатора практика, а именно с определение № 686 от 12.12.2014 г. на ВКС , I- во г.о. по ч.гр.д. № 7091/ 2014 г. и определение № 66 от 12,02.2016 г. на ВКС, IV- то г.о. по ч.гр.д. № 136/2016 г. В тези определения на състави на ВКС е прието, че преценката за наличие на доходи у лицето не може да почива върху предположения за доходи на лицето и семейството му и че ако за съда съществува съмнение, че отразената в декларацията информация е невярна, респективно непълна, той следва да даде указания до страната да представи допълнителни доказателства, установяващи тези данни, но не и да формира извод за липса на предпоставки за освобождаване от държавна такса въз основа на предположения за доходи при липса на доказателства.
В обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по въпроса за освобождаване от държавна такса при формирано предположение за доходи у съпругата на ищеца, оттам на семейството, предвид непосочването на данни за такива от ищеца, вместо, в условията на пълен въззив по чл. 278, ал. 2 ГПК, да му укаже да ги посочи или представи доказателства за тези доходи и да стъпи върху тях, ако счита че декларираният режим на разделност на съпружеските имуществени отношения не изключва общност на доходите на семейството, поради което частната касационна жалба се явява основателна.
Неправилен е и изводът на апелативният съд, че при деклариран режим на разделност на съпружески имуществени отношения при преценка за материалното състояние на молителя следва да се отчитат доходите на съпругата му. Режимът на разделност изключва общност на доходите на съпрузите и на придобиването, докато не бъде установен по съдебен ред принос на единия с иск по чл. 33, ал. 2 СК и сочи на солидарност само при задължения за текущи нужди на семейството, каквото това за държавна такса в случая не е.
Видно от представената декларация за гражданско и материално състояние К. И. Б. е на 65 години, оженен, не притежава недвижимо имущество, МПС и влогове, не получава доходи от заплата и наеми, аренда и под формата на дивиденти, получава пенсия по инвалидност в размер на 230 лв., фирмата му [фирма] е заличена през 2016 г., а дяловете му в дружествата „К.“-О. и „К. 2000“- Е. са запорирани и същите не осъществяват търговска дейност. Допълнително пред въззивния съд е посочил и доход от 23 лв. помощи за лекарства. Според декларацията със съпругата му са в режим на разделност на имуществените отношения. Същият не издържа непълнолетни деца, но е с тежки хронични заболявания- хипертония, диабет, постфлебитен синдром, с призната 96 % неработоспособност, като към декларацията е представено и експертно решение на Т.. Видно от изисканата от първа инстанция справка за наличие на банкови сметки две от сметките са запорирани, а предвид липсата на изнесени данни за движението и наличните средства по тези сметки , тази справка не опровергава заявените под страх от наказателна отговорност данни в декларацията, че единственият доход на лицето е от пенсия за инвалидност и от допълнително заявени помощи общо в размер на 253 лв. При това положение сумата за държавна такса от 15 лв. за една инстанция по обжалване на определението за прекратяване на делото спрямо сезирания съд, като следва да бъде взета предвид, съгл. т. 12 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и държавната такса от 15 лв. за касационната инстанция, се явява непосилна за молителя, поради което и молбата за освобождаване от държавна такса е основателна.
Обжалваното въззивно определение като незаконосъобразно следва да се отмени, ведно с първоинстанционното, като предвид изхода на спора пред касационната инстанция и обстоятелството, че жалбата във връзка с която е поискано освобождаването от държавна такса е администрирана, делото да се върне на съответния апелативен съд за образуване на производство по нея.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение № 330 от 13.06.2018 г. на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 275/2018 г.
ОТМЕНЯ определение № 330 от 13.06.2018 г. на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 275/2018 г. и разпореждане № 2480 от 05.04.2018 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 316/ 2018 г.
ОСВОБОЖДАВА К. И. Б., [ЕГН], от задължението за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. по подадената от него въззивна частна жалба вх. № 8047 / 14.03.2018 г. срещу определение № 468 от 19.02.2018 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 316/2018 г.
Връща делото на Варненския апелативен съд за образуване на дело по частна въззивна жалба вх. № 8047 / 14.03.2018 г. на К. И. Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: