1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
гр.София,
02.07.2019 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи юли, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч. гр.д. №2475 описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274,ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение от 04.06.2019г. по гр.д.№134/2019г. на АС Велико Търново, с което е потвърдено разпореждането от 13.03.2019г., постановено по в.ч.гр.д. №921/2018г. на Окръжен съд-Велико Търново за връщане обратно на частна жалба вх. № 2435/11.03.2019г., подадена от МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” АД-гр. Велико Търново
Жалбоподателят – МОБАЛ ”д-р Стефан Черкезов”, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора, който е от значение и за точното приложение на закона и развитието на правото. Моли до си допусне касационно обжалване и да бъде отменено въззивното определение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е допустима.
С определение от 04.06.2019г. по гр.д.№134/2019г. на АС Велико Търново е потвърдил разпореждането от 13.03.2019г., постановено по в.ч.гр.д. №921/2018г., с което Окръжен съд-Велико Търново е върнал обратно на подателя й частната жалба вх. № 2435/11.03.2019г., подадена от МОБАЛ „ Д-р С. Ч.”АД.
С определение №33 от 28.01.2019г. по в.ч.гр.д. № 921/2018г. Окръжен съд-Велико Търново е отменил разпореждането № 4763/12.11.2018г. по гр.д. № 3722/2015г. на Районен съд-Велико Търново, в частта с която е отхвърлена молбата на ответника Л. Х. за издаване на обратен изпълнителен лист срещу МБАЛ” Д-р Стефан Черкезов” АД-гр. Велико Търново за сумата 5136,36 лева, заедно със законната лихва върху нея от 27.11.2015г., както и за присъждане на разноски, вместо което е осъдил на основание чл.422, ал.3, вр. чл.245 , ал.3 ГПК болницата да му заплати сумата 5136,36 лева, представляваща извършено плащане, чрез прихващане, по изп.д. № 965/2015г., образувано въз основа на изпълнителен лист № 2243/21.10.2015г. издаден по ч.гр.д. № 2872/2015г. на ВТРС, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.11.2015г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1046 лева-разноски по делото. При тези данни Окръжен съд-Велико Търново е постановил да се издаде обратен изпълнителен лист за присъдените суми в полза на Л. Х. , като е постановил да се върне делото на Районен съд-Велико Търново за издаване на обратния изпълнителен лист. Потвърдил е разпореждането от 12.11.2018г. по гр.д. № 3722/2015г. на Районен съд-Велико Търново в останалата му обжалвана част.
Против определението на Окръжен съд-Велико Търново е постъпила частна жалба от МОБАЛ „ Д-р Стефан Черкезов” АД и с разпореждане от 13.03.2019г. по в.ч.гр.д. № 921/2018г. Окръжен съд-Велико Търново е постановил връщане на частната жалба, като подадена против необжалваем съдебен акт.
За да постанови обжалваното пред настоящата инстанция определение АС В.Търново е приел , че Окръжен съд-Велико е действал като втора инстанция , позовал се е на Тълкувателно дело №5/2015г. на ОСГТК на Върховния съд, в което е прието, че не подлежи на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК въззивното определение, постановено по частна жалба срещу първоинстанционно определение за издаване или отказ да се издаде обратен изпълнителен лист /чл.245 ал.3 ГПК/, от какъвто вид е определението на Окръжен съд-Велико Търново, което е постановил да се издаде обратен изпълнителен лист за присъдените суми в полза на Л. Х. . По тези съображения апелативният съд е счел, че с обжалваното разпореждане правилно е върната частна жалба срещу въззивното определение, постановено по частна жалба против първоинстанционно определение за издаване на обратен изпълнителен лист, поради необжалваемост, и го е потвърдил.
В изложение по чл.274, ал.3, вр.чл.280 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в определението е даден отговор на процесуален въпрос от значение за спора, който е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото: подлежи ли на обжалване определение на въззивния съд, с което в производство по издаване на обратен изпълнителен лист въззивната инстанция е отменила отказ на първоинстанционния съд и е постановила издаването му. Моли да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определение на АС В.Т..
Апелативният съд с обжалваното определение е приложил точно процесуалния закон. Приложени са точно разпоредбите на чл. 274, ал. 1 и чл. 279 ГПК, според които на обжалване подлежат разпорежданията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото (чл. 274, ал. 1, т. 1), както и изрично посочените в закона разпореждания (чл. 274, ал. 1, т. 2). В случая в съответствие с трайната практика на ВКС и е прието, че актовете на съда, постановени по частни жалба срещу първоинстанционно определение за издаване или отказ да се издаде обратен изпълнителен лист, не подлежат на тринстанционен съдебен контрол.
Както е прието и в ТД№5/2015г. ОГТК на ВКС производството по издаване на изпълнителен лист е друго, различно от исковото производство. При произнасяне по молба по чл. 405, ал.1 ГПК, съответно при реализиране на предвидената в чл. 407, ал.1 ГПК въззивна проверка за законосъобразност на постановено разпореждане, не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист. Постановеният от съда акт, с характер на разпореждане, не се ползва със сила на пресъдено нещо нито относно изпълняемото право, нито по отношение правото на принудително изпълнение. В тълкувателното решение се посочва, че в разпоредбата на чл. 407, ал.1 ГПК не е предвиден касационен контрол за разпореждания, постановени по чл. 406, ал.1 ГПК, въз основа на местни изпълнителни основания. Законодателят е предвидил процесуална възможност за триинстанционно съдебно производство единствено по отношение на разпорежданията по искане за издаване на изпълнителен лист при условията на чл. 406, ал. 2 ГПК – въз основа на актове по чл. 404, т. 2 и т. 3 ГПК. Допълнителен аргумент за недопустимост на касационното обжалване е тълкуването, дадено в т.6 от Тълкувателно решение №1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. Задължителните за съдилищата указания за двуинстанционно разглеждане на молба за издаване на изпълнителен лист следва да се зачитат и понастоящем, предвид аналогичната правна уредба на производството по издаване на изпълнителен лист, на основанията, посочени в чл. 404, т.1 ГПК от 2007 г., съответстващ на чл.237, б.”а” ГПК /отм./
Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение на соченото от жалбоподателя основание и по поставения от него въпрос. На същият съдът е дал разрешение в съответствие с трайно установената практика, която не е неправилна и не се налага да бъде изменена като бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 04.06.2019г. по гр.д.№134/2019г. на АС ВеликоТърново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: