4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
гр.София,
11.03.2019 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 835 описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение от 23.05.2018г.г по гр.д.№227/2018г. на АС Варна, с което като е потвърдено определение от 08.12.2017 год по гр.д. № 2714/2017 год на Окръжен съд Варна, е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател В. Н. Н.,чрез процесуалния се представител моли да бъде допуснато касационно обжалване и да отменят въззивното определение и потвърденото с него първоинстанционно определение като неправилни и необосновани, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на исковата молба.
Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Производството е образувано по искова молба на В. Н. Н. срещу Държавата за заплащане на обезщетение в размер на 1 000 000 лв за причинени неимуществени вреди от това, че е бил осъден и изтърпял наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 6 месеца за престъпление, което не е извършил. С определение от 08.12.2017 год по гр.д. № 2714/2017 год Окръжен съд Варна е прекратил производството по делото като недопустимо.
Като е потвърдил определението на окръжния съд АС Варна с обжалваното определение е приел, че за да може да се търси отговорност от държавата чрез нейните органи – съд и прокуратура, е необходимо на първо място постановената осъдителна присъда да е била отменена и ищецът – оправдан, каквито твърдения липсват в исковата молба. Констатирано е, че присъдата, по силата на която ищецът е изтърпявал наказание лешаване от свобода, е влязла в сила и наложеното с нея наказание е било ефективно изтърпяно. Посочено е, че за първи път в частната жалба се въвеждат твърдения за лишаване от право на справедлив процес съгласно ЕКПЧОС, но без посочване на конкретни факти и обстоятелства, а и въвеждането на ново основание за търсене на обезщетение от държавата представлява изменение на иска, което е недопустимо да се прави за първи път пред въззивната инстанция.
При тези данни по делото настоящият състав намира, че касационната частна жалба следва да се допусне до касационно обжалване.
Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК относно поставени за разглеждане въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, на който съдът е дал отговор в противоречие с практиката на ВКС. Съдът не е взел предвид факта, че ЗОДОВ съдържа деликтни състави, осъществяването на които поражда гражданска (обективна) отговорност на държавата да обезщети вредите от незаконни актове или действия на държавните органи и длъжностни лица (чл. чл. 1 – 2б ЗОДОВ), а от друга страна, чл. 7 от Конституцията на Република България предвижда, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи или длъжностни лица. Съпоставката на деликтните състави в ЗОДОВ и чл. 7 от върховния закон налага извод, че предметният обхват на закона е по-тесен от предвидената в основния закон защита за вредите от всеки незаконен акт или действие на държавните органи или длъжностните лица. ЗОДОВ предвижда съдебна защита на деликните вземания, които са възникнали на основание съставите, предвидени в него (чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ). Особена е процесуалната легитимация – искът по ЗОДОВ се предявява срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито действия или бездействия са причинени вредите (чл. 7 ЗОДОВ), макар че длъжник по вземането е държавата/ общината. Следователно когато в отправеното до съда искане за защита по вземане за обезщетение на вреди с длъжник държавата е конкретизиран конкретният акт, действие или бездействие на държавния орган или длъжностното лице, претендентът е обосновал неговата незаконност и твърденията покриват деликтен състав твърденията са достатъчни, за да определят квалификацията на иска по ЗОДОВ или по ЗЗД и реда, по който следва да се разгледа.
С оглед дадения отговор на процесуалния въпрос настоящият състав приема, че обжалваното определение е постановено в нарушение на чл. 129, ал. 3, изр. 1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Исковата молба на жалбоподателя срещу Прокуратурата съдържа всички необходими твърдения (обстоятелства), за да индивидуализира вземането за обезщетение на неимуществени вреди за сумата 1 000 000 лв от деликт и да обоснове компетентността на ОС Варна да разгледа предявения осъдителен иск. Ищецът има задължението да изложи релевантните факти и искането за защита, а задължение на съда е да даде квалификацията на иска. Обстоятелството , че има твърдение за незаконно наказателно преследване, но не е налице нито една от хипотезите на чл. 2 ЗОДОВ, няма отношение към редовността на исковата молба или към допустимостта на иска, а е въпрос за правната му квалификация, което е задължение на съда и има отношение към преценката за основателност на иска. Държавата, като всеки правен субект, чрез своите процесуални представители или процесуални субституенти, отговаря за всички вреди, които евентуално е причинила на физическите и юридически лица. В този смисъл, Прокуратурата на РБ отговаря и на общо основание, по чл. 49 ЗЗД, ако не е налице специална хипотеза – по чл. 2 ЗОДОВ или др. Обстоятелствата дали твърдяното деяние (действие или бездействие) e извършено, съответно то противоправно ли е, причинило ли е твърдяното увреждане, са от значение за основателността на иска.
Ето защо въззивното определение и потвърденото с него определение на първоинстанционният съд следва да се отменят и делото се върне на ОС Варна за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба.
Предвид изложените съображения съдът:
О п р е д е л и :
ОТ М Е Н Я определение от 23.05.2018г.г по гр.д.№227/2018г. на АС Варна и потвърденото с него определение от 08.12.2017 год по гр.д. № 2714/2017 год на Окръжен съд Варна.
В Р Ъ Щ А делото на Окръжен съд Варна за продължаване на съдопроизводствети действия по исковата молба на В. Н. Н. срещу Държавата за заплащане на обезщетение в размер на 1 000 000 лв за причинени неимуществени вреди от това, че е бил осъден и изтърпял наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 6 месеца за престъпление, което не е извършил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: