О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
гр.София,
25.04.2018 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 1465 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение № 4005 от 19.02.2018 г., постановено по гр.д. № 1806/2018 г. на ГС – София, с което е оставено в сила решение с характер на определение от 23.06.2016 г., постановено по гр.д. № 41581/2013 г. на Софийски районен съд в частта му, с която е прекратено производството по делото по предявения от М. Р. М. против [фирма] иск по чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за бъдещи неимуществени вреди в размер на 237 358.31 лева и резултат на ексцес поради трудова злополука, случила се на 30.10.2001 г. и предвидими пожизнено (за периода от 02.07.2016 г. до предполагаемия край на живота М. М.).
Частният жалбоподател – М. Р. М. с адрес в [населено място], чрез процесуален представител адв. В. П. – С., поддържа, че обжалваното определение е неправилно, като постановено при нарушение на процесуалния закон и необоснованост, за което излага подробни съображения.
Ответникът по жалбата – [фирма], чрез процесуален представител чрез юрк. Д. Б., поддържа становище, че касационно обжалване на въззивното определение по заявените основания не следва да се допуска и за неоснователност на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд следва да се допусне.
Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искове на М. Р. М. против [фирма] с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетения за вреди, претърпени в резултат на ексцес след приключили три предходни дела по същия вид иск, поради трудова злополука, настъпила на 30.10.2001 г. в размер на 267 358.31 лева за неимуществени вреди, претърпени в периода от 04.10.2010 г., когато се твърди, че е издадено експертно решение № 0322 от 04.10.2010 г. на Н. по очни болести, с което е призната трайно намалена работоспособност 24% и пожизнено (до предполагаемия край на живота); 2174.68 лева – за имуществени вреди, претърпени в периода 22.12.2010 – 11.07.2013 г. и обезщетение за забава. С решението на първоинстанционния съд в частта му с характер на определение се приема, че искът за неимуществени вреди, с който вредите се претендират пожизнено, е недопустим, тъй като за ищеца няма определена по надлежния ред пожизнена инвалидност. Посочено е, че на обезщетение подлежат бъдещите вреди, които са предвидими, а болките и страданията след срока на инвалидността – 01.07.2016 г. и до предполагаемия край на живота на М. М. не могат да бъдат приети за предвидими. С обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционното определение с мотиви, че обезщетение за вреди може да се претендира само за вече изминал /изтекъл преди завеждане на съответното дело/ период. Обезщетение за неимуществени вреди – принципно не може да се претендира за бъдещ период – този вид обезщетение се присъжда дори и в хипотезата на „ексцес“ винаги за вече настъпило увреждане и само в глобален размер /който размер се определя при отчитане и на перспективата за лечение на съответното увреждане/.
В приложено към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че с определението е даден отговор на процесуалноправни и материалноправни въпроси от значение за спора:
1/ „Допустимо ли е присъждането на бъдещи неимуществени вреди по чл. 200, ал. 1 от КТ, като глобална сума, когато е доказана трайната неработоспособност на работника/служителя?“
2/ „При иска за неимуществени вреди по чл. 200, ал. 1 от КТ, следва ли съдът на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК при постановяването на решението си да отчете настъпилите в хода на производството и след завеждането на иска нови факти, касаещи ексцес, които са от съществено значение за спора или страната всеки път трябва да води нови производства?“.
В случая е налице определение на въззивния съд, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение, с което се прекратява производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция е налице по първия от поставените въпроси, тъй като същият е разрешен в противоречие с практика на Върховния касационен съд съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, изразена в Решение № 254 от 2.08.2013 г. по гр. д. № 1086/2012 г., IV г. о., ГК. Според тази практика, обезщетението за имуществени вреди от трудова злополука може да бъде присъдено както като глобална сума, платима еднократно, така и като суми, дължими при периодично плащане. Когато вредите за бъдеще време са установени, т.е. увреждането е от необратим характер, водещо до несъмнено настъпване на вреди в имуществената сфера на пострадалия, то обезщетението за пропуснати ползи за бъдещ период от време може да бъде присъдено платимо еднократно или периодически до настъпване на промяна в обстоятелствата, водеща до изменение на размера им, прекратяване на плащанията или присъждане на ново обезщетение.
По втория въпрос касационно обжалване не следва да се допусне, доколкото с обжалваното определение на въззивния съд не е отречена необходимостта от изследването на нови факти, касаещи ексцес от вече осъществен деликт, а се приема, че твърдените вреди не обуславят допустимостта на предявения иск.
Въз основа на горното по съществото на делото настоящият състав на IV г.о. намира следното:
Частната жалба е основателна.
Правилно въззивния съд е приел, че обезщетението за неимуществени вреди може да се определи съобразно перспективата за подобрение или влошаване здравето на увредения. Неправилно обаче е прието, че обсъждането на бъдещите вреди е недопустимо, както и че данните по делото, отнасящи се до подобряването или влошаването на здравословното състояние на ищеца се отнасят до допустимостта на иска. В случая първоинстанционният съд е посочил, че за ищеца не е определена пожизнена инвалидност, поради което няма данни за бъдещи вреди до края на исковия период. В съгласие с тези съображения са и мотивите на въззивното определение, с което освен това се приема, че при следващ ексцес в здравословното състояние на ищеца – същият може да сезира съда с нов иск, касаещ следващ период. Като е приел едновременно, че иск, с който се претендира ексцес на вреди би бил допустим, но предявеният понастоящем иск, чийто предмет е именно настъпило влошаване на здравето на увредения, е недопустим, съдът е достигнал до противоречиви изводи и е постановил определението си при необоснованост и неправилно прилагане на процесуалния закон. В случай, че съдът, сезиран с иск за ексцес от вреди, приеме, че такъв ексцес не е настъпил, поради липса на неговите предпоставки, защото не е налице влошаване на здравето, включително поради липса на определена пожизнена инвалидност по съответния ред, той следва да се произнесе по основателността на иска, като го отхвърли или уважи според становището си за неговата доказаност, но не може да го прекрати като недопустим. Предпоставките за наличието на ексцес, наличието на които именно са били обсъдени от долустоящите съдилища, се отнасят до съществуването на материалното право на обезщетение, предмет на иска, а не до процесуалните предпоставки на правото на иск. Поради изложеното, обжалваното въззивно определение следва да се отмени, а делото да бъде върнато на първоинстанционния – Софийски районен съд за разглеждането на иска за неимуществени вреди за периода от 02.07.2016 г. до предполагаемия край на живота на ищеца.
Предвид изложените съображения съдът:
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4005 от 19.02.2018 г., постановено по гр.д. № 1806/2018 г. на ГС – София.
ОТМЕНЯ определение № 4005 от 19.02.2018 г., постановено по гр.д. № 1806/2018 г. на ГС – София, с което е оставено в сила решение с характер на определение от 23.06.2016 г., постановено по гр.д. № 41581/2013 г. на Софийски районен съд в частта му, с която е прекратено производството по делото по предявения от М. Р. М. против [фирма] иск по чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за бъдещи неимуществени вреди в размер на 237 358.31 лева и резултат на ексцес поради трудова злополука, случила се на 30.10.2001 г. и предвидимо пожизнено (за периода от 02.07.2016 г. до предполагаемия край на живота М. М.).
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за разглеждане на предявения от М. Р. М. иск по чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за бъдещи неимуществени вреди в размер на 237 358.31 лева и в резултат на ексцес поради трудова злополука, случила се на 30.10.2001 г. и предвидими пожизнено (за периода от 02.07.2016 г. до предполагаемия край на живота на М. М.).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: