О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
гр.София, 17.05.2015г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч. гр.д. № 1994 описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение № 468 от 08.02.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 5046/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 6 с-в, с което е потвърдено определение № 917 от 11.05.2015 г. по гр.д. № 799/2014 г. на Софийски окръжен съд, ГО, I състав за прекратяване производството по делото поради недопустимост на предявения от К. И. Б. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Недоволен от постановеното въззивно определение е К. И. Б., действащ чрез назначения му служебен защитник адв. З. П., който го обжалва по съображения за неправилност, нарушения на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Моли същото да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата му молба. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е започнало по искова молба на К. И. Б., с която е предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу [фирма] за обезвреда на претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на 10 000 000 лева вследствие на мълчалив отказ на ответника за предоставяне право на отговор по чл. 18 от Закона за радиото и телевизията по повод излъчена на 2 октомври 2014 г. в 19.50 ч. заблуждаваща и неистинска реклама на [фирма] – [населено място]. Твърди се, че като не предоставил възможност за упражняване на правото по чл. 18 ЗРТ ответникът осъществявал цензура и съдействал за въвеждането в заблуда на гражданите като създавал комфортна среда за изказване на неистина. С определението си въззивният съд е приел в съгласие с изводите на първоинстанциония, че така предявения иск е недопустим. Според възприетото от съда становище в обстоятелствената част на предявения иск не се съдържат твърдения, че ищецът е лично засегнат от излъчената на посочената дата реклама на банка, а изразеното несъгласие с твърденията в тази реклама сочат за спор между него и банката, а не с посоченото като ответник лице. С определението е прието, че в полза на ищеца не съществува защитимо от закона право.Споделени са мотивите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай не е налице истински и сериозен спор за действително съществуващо право по смисъла на практиката на Европейския съд.
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
За да обоснове достъп до касационно обжалване частният жалбоподател формулира въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК, за които счита, че са налице допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
На първо място се поставя въпросът кой носи редакционна отговорност за съдържанието на предоставяните медийни услуги – доставчикът на медийни услуги или рекламодателят? По този въпрос се поддържа, че е налице празнота в теорията и практиката, което обуславя значението му за точното прилагане на закона и развитието на правото. Настоящият състав намира, че поставеният въпрос няма обуславящо значение за изхода на делото, тъй като той не е предмет на разрешаване в мотивите на въззивния съд. Изводът за недопустимост на предявения от ищеца иск не е обоснован със съждения, отнасящи се до отговорността на медийния доставчик или на рекламодателя за излъчваното медийно съдържание, а почива на съображения за съществуването на правен спор като абсолютна процесуална предпоставка на иска. Изложените в тази насока мотиви не касаят въпросите за пасивната легитимация на ответника, а се отнасят до принципната възможност посочените от ищеца фактически обстоятелства да имат увреждащо въздействие върху него, да съставляват фактически състав на деликт и да бъдат годен предмет на правен спор. Наред с това съдът е изложил и мотиви в смисъл, че ищецът не е обосновал увреждане, нито в какво се състои то като последица от осъщественото от ответника поведение. Ето защо и разрешаването на този въпрос не може да обуслови резултат, различен от вече постановения, поради което касационно обжалване по него не следва да бъде допуснато.
На второ място е поставен въпросът „Кои лица имат право на отговор, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗРТ?“ като се твърди, че същият е разрешаван противоречиво от съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като се цитира решение от 07.12.2010 г. по н.д. № 4045/2010 г. на Районен съд – Бургас, както и че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въпросът засяга приложението на разпоредба, която не е относима към претенцията на ищеца, независимо от обстоятелството, че ищецът се позовава на нея в исковата си молба. Наред с това, за да потвърди първоинстанционното прекратително определение, Софийският апелативен съд не се е основал на съображения, касаещи принадлежността на правото, уредено в чл. 18 ЗРТ. Изводите за липсата на защитимо от закона право, застъпени в мотивите както на въззивното, така и на първоинстанционното съдебно определение, следва да се разбират като липса на онзи накърнен негативен интерес, който представлява необходима предпоставка за воденето на иск за непозволено увреждане, какъвто е предявеният. Изводът за липсата на такъв интерес е изведен пряко от обстоятелствата, изложени в исковата молба. Поради изложеното, отговорът на зададения въпрос, който може да се сведе до принципното и неизчерпателно изброяване на хипотези, в които разпоредбата на чл. 18 ЗРТ намира приложение, не може да обуслови различен извод относно допустимостта на иска. Неговото принципно и общо звучене не позволява и даването на отговор, който да допринесе за развитието на правото и точното на прилагане на закона предвид поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
При тези съображения касационно обжалване на постановеното Софийския апелативен съд определение не следва да бъде допуснато.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 468 от 08.02.2016 г. по ч. гр.д. № 5046/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: