О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
София 25.03.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 366 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А.”М.” срещу решение от 28.07.14г.по в.гр.дело № 14250/13г.на Софийски градски съд,ІІ –А състав,с което е потвърдено решението от 4.09.13г.по гр.дело № 58299/11г.на Софийски районен съд,73 състав.С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от И. Д. Т..
Касаторът сочи като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК .В самото изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се излагат доводи по същество на спора и оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба И. Т. моли да не бъде допускано касационно обжалване.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 5837/25.11.11г.,с която е прекратено трудовото правоотношение на И. Т. от длъжността”главен специалист” в отд.”Мобилни митнически групи,дирекция МРР,ЦМУ, на основание чл.325 ал.1 т.2 КТ,е незаконосъобразна.Прието е,че с длъжностното разписание,в сила от 11.11.11г.,по щата на дирекция МРР е заличено щатната бройка за длъжността „гл.специалист”, закрит е отд.”Мобилни митнически групи” и е създаден сектор”Специализирани мобилни групи”, предвиден за заемане от служители по служебно правоотношение.При тези данни е направен извод,че не е налице приложеното основание за уволнение, а се касае за друго измежду предвидените в КТ основания – чл.325 ал.1 т.12 КТ.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Формулираният в изложението въпрос за правото на работодателя да извърши подбор по чл.329 КТ не е от значение за изхода на спора,тъй този въпрос не разрешаван от въззивния съд.По правни въпроси,които не са от значение за въззивното решение,касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Доводите на касатора,че въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение чрез неправилна преценка на данните по делото,довела до необоснованост, не са основание за допускане на касация,а могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
С оглед изхода на производството пред ВКС и на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представения списък по чл.80 ГПК в размер на 1500 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 28.07.14г., постановено по в гр.дело № 14250/13г.на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА А.”М.”гр. да заплати на И. Д. Т. сумата 1500 лв /хиляда и петстотин/разноски за адвокатско възнаграждение за ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.