ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27
София, 13.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на девети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА ч.гр.дело № 5502 по описа за 2016 година
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Б. Л. чрез адв. С. Л., с която се обжалва определение №571 от 27.06.2016г., постановено по гр.д.№2369/2016г. по описа на Върховен касационен съд, в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната й жалба срещу решение №8629 от 14.12.2015г., постановено по в.гр.д.№1990/2015г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 30.09.2013г. по гр.д.№14877/2012г. на Софийски районен съд в частта, в която са отхвърлени като неоснователни исковете на В. Л. срещу Висше училище по застраховане и финанси за обявяване недействителност на допълнително споразумение от 23.11.2011г. на основание чл.74, ал.1 КТ във вр. с чл.26 и чл.27 от ЗЗД.
В жалбата се твърди, че при постановяване на определението е нарушен чл.48 от Конституцията на РБ, както и че ограничението на чл.280, ал.2, т.3 ГПК се отнася до трудови спорове в тесния смисълна думата по чл.357 КТ, докато в случая не се касае до такива.
Ответникът по частната жалба Висше училище по застраховане и финанси, [населено място] /В./ оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото от пълномощника му адв. А. В.. Подържа, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
За да остави касационната жалба на В. Л. без разглеждане в посочената част, ВКС, състав на ІІІ г.о. е приел, че съгласно чл.280, ал.2, т.3 ГПК /идм. Д.В. бр.50 от 2015г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове с изключение на решенията по искове по чл.344, ал.1, 2 и 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетение по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. В случая съдът се е произнесъл по искове относно недействителност на трудов договор, които не попадат сред споровете по отношение на които е предвидена възможност за касационно обжалване.
Обжалваното определение е правилно.
Касационната жалба е постъпила на 24.02.2016г., т.е. след влизане в сила на новата редакция на разпоредбата на чл.280, ал.2, т.3 от ГПК /ДВ, бр.50 от 03.07.2015г./, съгласно която, решенията по въззивни дела по трудови спорове не подлежат на касационно обжалване, като е предвидено изключение за решнията по исковете по чл.344, ал.1, 2 и 3 КТ /защита срещу незаконно уволнение/ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000лв. По аргумент от противното, въззивните решения по всички останали трудови спорове /какъвто е и настоящия спор за недействителност на допълнително споразумение към трудов договор/ не подлежат на касационен контрол. Следователно касационната жалба се явява процесуално недопустима, като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.
По гореизложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №571 от 27.06.2016г., постановено по гр.д №2369/2016г. по описа на Върховен касационен съд, ІІІ г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.