3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 587
София, 29.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 194 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. И. И. срещу решение № 90 от 12.10.16г., постановено по в.гр.дело № 169/16г.на Разградския окръжен съд в частта,с която е потвърдено решение № 131 от 19.04.16г.по гр.дело № 2291/15г.на Районен съд –Разград,с което в производство по чл.422 ГПК е прието за установено,че има задължение към П. С. Д. в размер на 7 500 лв,представляващо главница по договора за заем.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос: Може ли въззивният съд да обсъжда доказателства,които не са приети по делото и да мотивира с тях съдебния акт.
Ответникът по жалбата не заявява становище.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че страните са сключили договор за заем с нотариална заверка на подписите на 24.06.10г.,по силата на който П. Д. в качеството си на заемодател предал на А. И. в качеството му на заемател сумата 7 500 лв.Предаването на сумата било извършено в момента на подписване на договора съгласно неговия чл.2.Заемателят е поел задължението да върне сумата в срок до 30.04.14г.на 45 равни месечни вноски от по 165 лв,платими на 30-то число всеки месец,с начало на плащане 30.07.10г.и последна изравняваща вноска в размер на 75 лв.Направен е извод,че по делото не е установено и към този момент заемателят да е изпълнил своето задължение,поради което е прието,че искът за признаване за установено,че същият дължи на П. Д. сумата 7 500 лв е основателен и доказан.Във въззивната жалба А. И. е направил възражение,че при напускането си като служител от полицията,имал право на обезщетение,което П. Д. е получил, като е представил в ОДМВР запис на заповед,издадена във връзка с договора за заем,и за установяване на тези факти е поискал допускане на писмени доказателства – запис на заповед и разходен касов ордер,както и разпит на свидетел.Въззивният съд не е допуснал поисканите доказателства поради преклузия за представянето им.Въпреки това е изложил съображения,че дори и да бъдат преценени по същество,приложените запис на заповед и РКО не променят извода за недоказаност на твърдението на ответника относно извършено плащане.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,намира,че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Поставеният от касатора въпрос: Може ли въззивният съд да обсъжда доказателства,които не са приети по делото и да мотивира с тях съдебния акт,не е обусловил въззивното решение доколкото решаващите мотиви са за преклузия при представянето им.Като не е допуснал поисканите с въззивната жалба доказателства по съображения,че не са налице основанията на чл.266 ал.2 и ал.3 ГПК,въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика.
По въпроси,които не са от значение за изхода на спора,касационно обжалване не следва да се допуска,тъй като не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 90 от 12.10.16г.,постановено по в.гр.дело № 169/16г.на Разградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.