Определение №363 от 14.5.2014 по ч.пр. дело №1830/1830 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 363
София 14.05.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на девети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 1830 по описа за 2014 година и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Постъпила е касационна частна жалба от К. И. Б. чрез служебен представител адв.Я. Ц. срещу определение № 841 от 10.04.13г.по ч.гр.дело № 931 /13г.на Софийски апелативен съд.С него е потвърдено разпореждане от 5.09.12г.,постановено по гр.дело № 17926/11г.на Софийски градски съд,с което е върната исковата молба.
В приложеното към жалбата изложение се сочи,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – разрешен от въззивния съд процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,а именно: когато страната е освободена от държавна такса на основание чл.83 ал.2 ГПК по първоначално предявения иск при разделяне на делото на няколко срещу всеки един от ответниците,освобождаването от държавна такса преминава ли и върху новообразуваните дела.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о., като прецени данните по делото,намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса,срещу подлежащ на обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на първостепенния съд за връщане на исковата молба въззивният съд е приел,че ищецът не е отстранил в срок указаните му с разпореждане от 3.01.12г.нередовности.Изложени са съображения,че в частната му жалба се изложени доводи единствено по правото му да бъде освободен от държавна такса,но същият не е отстранил останалите нередовности на исковата молба досежно фактическите основания на претенциите,което обуславя законосъобразност на обжалвания акт.
Настоящият състав като разгледа изложението към частната касационна жалба счита,че в него не се съдържат основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Поставеният въпрос: когато страната е освободена от държавна такса на основание чл.83 ал.2 ГПК по първоначално предявения иск при разделяне на делото на няколко срещу всеки един от ответниците,освобождаването от държавна такса преминава ли и върху новообразуваните дела не е решаващ за изхода на делото,тъй като връщането на исковата молба не е обусловено единствено от въпроса за държавната такса,а от неотстраняване и на други нередовности на исковата молба.Какъвто и отговор да бъде даден на поставения въпрос,той не би се отразил на резултата по делото.По въпроси,които не са от значение за изхода на спора касационно обжалване не следва да се допуска.
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 841 от 10.04.13г.,постановено по ч.гр.дело № 931 /13г.на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top