ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 858
София, 24.11. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 2725 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Т. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.С. М. срещу въззивното решение № 110 от 24.3.2016 г, постановено по гр.дело № 148/2016 г на Пазарджишки окръжен съд, Първи въззивен състав, с което е потвърдено решение № 12 от 19.1.2016 г по гр.дело № 835/2015 г на Велинградски районен съд, Пети граждански състав.С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от Н. Г. Т. срещу Териториално поделение Държавно горско стопанство „А.“ към Южноценрално държавно предприятие С. искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му и постановяване на друго, с което предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ бъдат уважени, ведно със следващите се от това законни последици.
Ответникът по касационната жалба Териториално поделение Държавно горско стопанство „А.“ не взема становище по същата.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, взе предвид следното :
С обжалваното въззивно решение съдът е приел следното :
Страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „горски стражар“.Същото е прекратено със заповед № 23 от 18.9.2015 г на изпълнителния директор на ТП Държавно горско стопанство „А.“, на основание чл.190 ал.1 т.7 КТ, считано от датата на връчването й-18.9.2015 г.В тестовата част на уволнителната заповед е вписано, че при извършена проверка в охранявания от ищеца участък с констативен протокол сер.ЮЦДП № 019963 е установено, че Т. е допуснал нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на служебно задължение–неупражен контрол и охрана , като в участъка му е констатирана незаконна сеч на дървета, подробно описани в протокола и заповедта.Констативният протокол е съставен на 9.9.2015 г в присъствието на Т. и е подписан от него.В депозираните от последния писмени обяснения ищецът признава наличието на прясна, незаконна сеч в охранявания от него район.Изразява виждане кое е лицето, извършващо тази сеч, като превозването на незаконно добития дървения материал се извършва от това лице със законно издаден превозен билет, касаещ обаче извозване на дървен материал от частна гора.Моли за проява на разбиране от страна на директора във връзка със случая.
Въззивният съд е приел, че са изпълнени императивите на чл.194 ал.1 КТ и чл.195 ал.1 КТ.Деянието действително е извършено и съставлява неизпълнение на служебни задължение.С оглед обстоятелството, че за подобно деяние ищецът вече е бил двукратно наказван е съобразена нормата на чл.189 ал.1 КТ за съответствие на наказанието с тежестта на нарушението.Прието е ,че уволнителната заповед е връчена на Т. на 18.9.2015 г в 9, 50 часа, когато ищецът е бил на работа.На същата дата в 13, 45 ищецът е представил на работодателя болничен лист, поради което е прието, че към момента на връчване на уволнителната заповед Т. не е започнал реално да ползва отпуск поради временна неработоспособност, предвид на което закрилата на чл.333 ал.1 т.4 КТ не намира приложение, а за работодателя не е възникнало задължение да вземе предварително становище на ТЕЛК или разрешение на Инспекцията по труда за извършване на процесното уволнение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се подържат касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Формулирани са следните въпроси:
1/Длъжен ли е съдът да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право и трябва ли да обсъди в мотивите на решението си всички доводи на страните и доказателствата по делото.
2/Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви или може на основание чл.272 ГПК само да препрати към мотивите на първоинстанционното решение.
3/Следва ли съдът да назначи лесотехническа експертиза с цел да изясни фактическата страна на спора.
4/Следва ли в заповедта за дисциплинарно уволнение да се посочи датата на извършване на нарушението или период на времеизвършването.
5/Допустимо ли е да бъдат събирани гласни доказателства извън обема посочен от страната, за обстоятелства непосочени от нея.
6/ Следва ли действия, извършени без представителна власт /подписване на отговора по исковата молба от заместник директора, а не от директора на ответника/ да бъдат потвърдени впоследствие или да бъдат представени доказателства, установяващи представителната власт на подписалото лице.
С оглед заявените касационни основания, ВКС намира следното :
По първия, втория и третия въпрос.
-С решение № 217 от 9.6.2011 г постановено по гр.дело № 761/2010 г, ВКС, Четвърто ГО е приел, че въззивният съд е длъжен да прецени всички доказателства и доводите на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои не.Прието е, че съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК ал.2 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните.Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се.Освен това трябва да бъдат обсъдени всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото.
-С решение № 40 от 4.2.2015 г по гр.дело № 4297/14 г на ВКС, Четвърто ГО е прието, че въззивният съд е длъжен да изложи собствени доводи във връзка с наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на съдебното решение, така и да обсъди доказателствата събрани по надлежния процесуален ред във връзка с доводите на страните.Процесуалната възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд не освобождава въззивния съд от необходимостта да формира собствени изводи по доводите за неправилност.
В случая въззивният съд е направил всичко това.Обсъдил е подробно всички ангажирани от страните в съдебното производство доказателства-писмени и гласни, в това число и дадените от самия ищец писмени обяснения, потвърждаващи факта, че се касае за изсечени в неговия участък дървета, представляващи прясна сеч.За неотносима е приета исканата от ищеца лесотехническа експертиза предвид факта, че съвкупният събран по делото доказателствен материал в това число и обясненията на самия ищец не налагат събирането на такова доказателство, тъй като в случая съдът не се нуждае от специални знания.
По четвъртия въпрос.
При постановяването на решението си въззивният съд се е съобразил с разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ, съгласно която дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага и установената въз основа на практика, че това задължение е въведено с цел да бъде осигурено спазването на изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на наказанието, както и за да може да бъде осъществена проверка за спазването на предвидените в чл. 194 от КТ срокове за налагане на наказанието, а също така и не на последно място да бъде дадена възможност на работника или служителя осигури ефективна защита на правата си. Същественото е работникът или служителят да узнае за фактическите и правни основания за налагане на наказанието, тъй като в този случай той ще може да защити ефективно правата си, включително и по съдебен ред.Обжалваното решение е съобразено с представената от касатора, както и с установената съдебна практика, по чл.290 ГПК, че заповедта за налагане може да бъде мотивирана и чрез препращане към друг документ, в който се съдържа описание на дисциплинарното нарушение, включително и рапорт или докладна разписка (решение № 460/17.08.2010 г., постановено по гр. д. № 465/2009 г. и решение № 396/8.12.2011 г., постановено по гр. д. № 197/2011 г., двете по описа на ВКС, ГК, III г. о.), стига този документ да е бил известен на работника или служителя като му е бил връчен най-късно със заповедта.Категорично установено е по делото, че служителят е узнал за фактите, поради които е наказан и кога са се осъществили същите.Самият той пише в обясненията си, че на посочената дата е чул шум на електрическа резачка в охранявания от него район и когато и отишъл на място е констатирал наличието на изсечени дървета.
Петият от поставените въпроси също не може да обоснове достъп до касационен контрол.Същият е неточен и некоректно формулиран и представлява по същество несъгласие на касатора с начина по който са ценени свидетелските показания, депозирани от противната страна, което съставлява основание за неправилност на съдебното решение, но не и за селекция на касационната жалба в това производство.Още повече, че процесуалният представител на ищеца е присъствал в съдебно заседание, в което е проведен разпита на свидетели и е участвал при поставяне на въпросите и записване на отговорите в съдебния протокол.
По последния от поставените въпроси.
Същият не може да обоснове достъп до касационен контрол, предвид обстоятелството, че не обусловил крайните изводи на съда за законосъобразност на уволнението.Обстоятелството, че писмения отговор по делото е депозиран от заместник-директор на ответника, по времето в което директорът е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност и при наличие на предвидена в длъжностната му характеристика възможност да замества последния по време на отсъствието му, не обосновава процесуално нарушение по съобразяване на съда с доводите и възраженията, депозирани в отговора.Това е така поради обстоятелството, че подписване на отговора от заместващия директора не го опорочава нито води до обуславяне на крайните изводи на съда относно наличието на приложеното уволнително основание.
С оглед на това не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпостави за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първите два от посочените по-горе въпроси.
При постановяване на въззивното решение съставът на Софийски градски съд се е съобразил със задължението да извърши преценка на тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение като вземе предвид всички обстоятелства по случая, така както същите са изложени от страните по делото.Преценката му относно законосъобразността на уволнението се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение. Съобразено е и това, че такива обстоятелства са характерът на изпълняваната работа и на възложените трудови функции, обстоятелствата при които е осъществено нарушението и субективното отношение на служителя към него.
Изискванията за мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение, включително за посочване на време на извършване на нарушението, не е самоцелно. То е предвидено от законодателя за да се преценят три основни изисквания: за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за осигуряване на ефикасна защита на работника или служителя. Когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни да удовлетворят тези изисквания, тя е законосъобразна и не може да се отмени – напр. р. № 999/2009 г. на IV г. о., р. № 339/05.10.2012 г. по гр. д. № 1422/2011 г., IV г. о., р. № 122/27.05.2013 г. по гр. д. № 975/2012 г. на III г. о. и др. В конкретния случай не се констатират отклонения от установената практика по приложението на чл. 195 КТ и чл. 189 КТ и в този смисъл твърденията на касатора не намират опора в данните по делото.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 110 от 24.3.2016 г, постановено по гр.дело № 148/2016 г на Пазарджишки окръжен съд, Първи въззивен състав,
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.