ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 770
София,12.06.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 1869 по описа за 2015 година
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. Г. от [населено място], чрез адв. Д. А. срещу решение №551/23.12.2014г., постановено по в.гр.д. №880/2014г. по описа на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено изцяло решение №187/17.09.2014г., постановено по гр.дело №130/2014г. по описа на Свиленградския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от А. Д. Г. против Ц. „”, [населено място] обективно съединени искове, както седва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ-за признаване за незаконно и отменяне на уволнението й, извършено със Заповед №РД 09-507/07.08.2013г. на Кмета на Любимец; иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ-за възстановяване на заеманата от нея преди уволнението длъжност „директор” на ЦДГ „”, [населено място]; иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ-за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 6000.79 лв., представляваща обезщетение за времето, през което последната е останала без работа поради незаконното уволнение за периода от 02.01.2014г. до 02.07.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателно изплащане на сумата, както и иск с правно основание чл.244, т.2 КТ, вр. с чл.13, ал.2, вр. с чл.12, ал.2 от Наредба №1/04.01.2010г. за работните заплати на персонала в системата на народната просвета /НРЗПСНП/ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 1000 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение под формата на допълнително възнаграждение, за посигнати резултати от труда за учебната 2012/2013г. ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателно изплащане на сумата.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по касационната жалба ЦДГ „”, [населено място], оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв.Т. К.. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респ., че подадената касационна жалба е неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287, ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното:
С обжалваното въззивно решение Хасковският окръжен съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение на Свиленградския районен съд, с което са отхвърлени предявените от А. Д. Г. против ЦДГ „”, [населено място] обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ и иск с правно основание чл.244, т.2 КТ, вр. с чл.13, ал.2, вр. с чл.12, ал.2 от НРЗПСНП.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, препращайки и към мотивите на първоинстанционния съд, че между страните е съществувало трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността „директор” на ЦДГ „” в [населено място] по силата на трудов договор №0015/19.04.1999г. и допълнителни споразумения към него. Във връзка с извършена проверка през 2003г., на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” със Заповед №145/24.03.2003г. на Кмета на Любимец. Със Заповед №РД-09-405/01.07.2013г. на Кмета е назначена комисия, която да извърши проверка на дейноста на ЦДГ „” относно спазване разпоредбите на ЗНП, ППЗНП, КТ и Системата за финансово управление и контрол, като е определено, че проверката следва да обхване периода от 01.02.2013г. до 05.07.2013г. В изготвения доклад от председателя на комисията до Кмета на общината подробно са посочени предмета и обхвата на извършената проверка и констатациите на комисията. Ищцата е запозната с доклада на 09.07.2013г. срещу подпис. В резултат на доклада и съдържащите се в него констатации, със Заповед № РД-09-507/07.08.2013г. на Кмета на Любимец, на ищцата на основание чл.195, вр.с чл.186, вр. с чл.188, т.3, вр. с чл.190, ал.1, т.7 и чл.330, ал.2, т.6 от КТ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, за извършени от нея дисциплинарни нарушения, изразяващи се в неизпълнение на задълженията й, произтичащи от чл.147, ал.1, т.1 и т.12 от ППЗНП, от длъжностната й характеристика, от Наредба №1/04.01.2010г. за работните заплати на персонала в системата на народната просвета и други задължения, произтичащи от ППЗНП. В заповедта подробно са описани допуснатите от ищцата нарушения. Първото посочено в заповедта нарушение е, че за времето на излизането си в разрешен отпуск за периода 17.06.2013г.-01.07.2013г. ищцата не е издала и определила със заповед свой заместник от педагогическия персонал на детската градина или от обслужващото звено в нарушение на задължението си за това, съгласно чл.148, ал.5, вр. с чл.147, ал.1, т.1 от ППЗНП. На 01.07.2013г. при извършената проверка е констатирано, че на посочената дата и по време на разрешен годишен отпуск, без същият да е прекъснат, ищцата фактически работи и изпълнява функциите на учител в група на детската градина, замествайки отсъстващ учител, без да е издадена заповед за прекратяване на платения й отпуск и без да е издадена заповед за заместване на отсътващ учител в нарушение на задълженията си по чл.148, ал.5, вр. с чл.147, ал.1, т.1 от ППЗНП и по т.5.1 от длъжностната й характеристика-да организира, ръководи и контролира цялостната дейност на ЦДГ „”, [населено място]. Второто нарушение на ищцата е, че е допуснала медицинската сестра М. Т. да работи като учител в детската градина без сключен трудов договор, с което е нарушила задълженията си по чл.147, ал.1, т.1 от ППЗНП. При извършената проверка на 01.07.2013г. е установено също така, че учителите от ЦДГ „”, огнярът и помощник-готвачът не са на работа и ползват платен годишен отпуск, без да имат подписано разрешение за това от работодателя-дирекортора на ЦДГ, в нарушение на чл.173, ал.6 от КТ. По този начин ищцата е нарушила задълженията си по чл.147, ал.1, т.1 и т.12 от ППЗНП и по т.5.1 от длъжностната й характеристика и тези по т.5.6 от същата, свързани с разрешаването на годишните отпуски. При проверката е констатирано също така, че картите за оценка на резултатите от труда на служителите в ЦДГ „” в по-голямата си част не са подписани от оценявания, в нарушение на чл.16, ал.3 от НРЗПСНП, като посоченото нарушение е допуснато от ищцата в нарушение на задълженията й по чл.147, ал.1, т.1 и т.12 от ППЗНП и след като за същото нарушение е наказана със Заповед №РД-09-269/30.04.2013г. Констатирано е, че в нарушение на задълженията си по чл.147, ал.1, т.1 и т.12 от ППЗНП и т.5.1 от длъжностната си характеристика, ищцата е допуснала длъжностните характеристики на домакините на ЦДГ, на главните готвачи, както и на някои от учителите да не са подписани от служителите, за които се отнасят. Констатирано е, че в нарушение на задълженията й по чл.147, ал.1, т.1 и т.12 от ППЗНП и Заповед № РД-09-430/09.08.2007г. и Заповед № РД-09-058/31.03.2013г. на Кмета на общ.Л., ищцата е допуснала за периода от 01.02.2013г.-05.07.2013г. да липсват подадени заявки и искания до финансовия контрольор на общината за направени разходи. Последното констатирано в заповедта нарушение е, че в нарушение на задълженията си по чл.147, ал.1, т.1 и т.12 от ППЗНП ищцата е допуснала от сключени шест договора за 2013г., в регистъра на договорите да са заведени само четири.
От правна страна въззивният съд е приел, че правилно и в съответствие с материалния закон първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове като неоснователни. При уволнението на ищцата не са допуснати процесуални нарушения, които да обуславят отмяната му като незаконно. Спазено е от страна на работодателя задължението му, преди извършване на уволнението, да изслуша или да приеме писмените обяснения на работника/служителя, съгласно разпоредбата на чл.193 от КТ. Преди издаване на заповедта от ищцата са поискани и съответно дадени писмени обяснения. Не е налице и нарушение на импераивната норма на чл.195, ал.1 КТ, която определя необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание. Видно от заповедта за уволнение, същата е подробно мотивирана, като са посочени допуснатите нарушения, наложеното наказание и основанието за налагането му. Спазена е и разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ сроковете за налагане на дисциплинарните наказания. Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, вр. с чл.195, ал.1, вр. с чл.187, т.7 и т.10 КТ, като в заповедта е отразено, че са спазени разпоредбите на чл.193, ал.1 и чл.189, ал.1, вр. с чл.188, т.3 КТ при отчитане на предишното наказание по чл.188, т.1 от КТ. Дисциплинарното уволнение е наложено за допуснати нарушения на трудовата дисциплина, описани подробно в заповедта, която е връчена на ищцата на 02.01.2014г. В обжалваната заповед се съдържа подробно описание на допуснатите от ищцата нарушения, обосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание -„уволнение”, които се установяват от събраните по делото доказателства. Налице е неизпълнение на трудови задължения, предвидени в закона, които предвид характера на заеманата от ищцата длъжност и обтоятелството, че се охраняват интереси и гарантират права на деца, според въззивния съд правилно са квалифицирани като тежко нарушение на трудовата дисциплина, съгласно чл.190, т.7 КТ. Отчетени са периода, в който са осъществени посочените нарушения, тяхната многобройност, като е взето предвид и обстоятелството, че на ищцата е било наложено преди това дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” за нарушение, извършено в периода 20.02.2013г.-12.03.2014г. С оглед изложеното и предвид критериите по чл.189, ал.1 КТ, правилно е прието, че са осъществени нарушенията в обжалваната заповед, които по тежест, значимост и последици обосновават налагането на дисциплинарно наказание „уволнение”. По тези съображения въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата, извършено с обжалваната заповед се явява правилно и законосъобразно, а искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ неоснователен, поради което следва да се отхвърли. Неоснователността на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ обуславя отхвърлянето като неоснователни и на обусловените от него акцесорни искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ-за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за обезщетение за времето, през което е осанала без работа. Съдът е приел за неоснователен и предявения иск с правно основание чл.244, т.2 от КТ, вр. с чл.13, ал.2, вр. с чл.12, ал.2 от НРЗПСНП за осъждане на ответника да заплати на ищцата неизплатено трудово възнаграждение под формата на допълнително възнаграждение за постигнати резултати от труда през учебната 2012/2013г. в размер на 1000 лв. Съдът е приел за основателно възражението на ответника, че ищцата не отговоря на един от критериите за определяне и заплащане на допълнително възнаграждение съгласно НРЗПСНП, а именно да няма наложено дисциплинарно наказание по чл.188, т.1 и т.2 КТ, а от доказателствата по делото е установено, че същата е наказана с влаязла в сила Заповед № РД-09-269/30.04.2013г. на Кмета на общ.Любимец.
В касационната жалба касаторът поддържа нарушение на материалния закон и на процесуалните правила от страна на въззивния съд. Сочи касационните основания на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решение №551 от 23.12.2014г., постановено по в.гр.д. №880/2014г. по описа на Хасковския окръжен съд, поради следните съображения:
Съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК допускането до касационно обжалване е възможно ако при постановяване на обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по обуславящ изхода на спора процесуалноправен или материалноправен въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване, като обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Същевременно според разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби.
Никой от поставените от касатора многобройни въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. По същество тези въпроси изразяват доводите на касатора за материална незаконосъобразност на въззивното решение, за неправилно анализиране на доказателствения материал, в следствие на което са формирани според него грешни крайни фактически и правни изводи. Тези доводи са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. Както е разяснено в ТР № 1/2009г., материалноправният или процесуалноправният въпрос, на който се позовава жалбоподателят, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. По отношение на твърденията на касатора за несъобразяване от страна на въззивния съд с представени по делото доказателства, доводите му и закона, настоящият съд намира, че наличието на такъв порок би довело до извод за необоснованост на обжалваното решение, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, което би било основание за неговото касиране съобразно чл.281, т.3 ГПК като неправилно, но не съставлява основание за допускане до касационно обжалване. В настоящото производство не могат да се проверят изводите на съда за обоснованост, респ. прилагане на материалния закон към установените по делото факти. Основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК са различни от тези по чл. 281, т. 3 ГПК, на които всъщност се позовава касатора. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
С оглед на гореизложеното, не е налице основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК жалбоподателката дължи на ответника по касационната жалба направените от него разноски в размер на 300 лв, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, които са поискани своевременно с отговора на касационната жалба и за тях са представени надлежни доказателства, съгласно задължителните указания, дадени с т.1 от ТР № 6/2013 г., ОСГТК на ВКС.
С оглед на гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №551 от 23.12.2014г., постановено по в.гр.д. №880/2014г. по описа на Хасковския окръжен съд.
ОСЪЖДА А. Д. Г. от [населено място], [улица] да заплати на Ц. детска градина „”, [населено място], [улица], на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски в размер на 300 лв./триста лева/, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.