Определение №222 от 30.3.2015 по ч.пр. дело №1674/1674 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 222

гр.София,

30.03.2015г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 1674 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по жалба на К. Т. В. и П. Т. В. чрез общия им процесуален представител адв. А. П. Г. срещу определение № 1854 от 24.01.2014 г. на III – Г състав на Градски съд – София, постановено по ч.гр.д. № 931/2014 г., с което е потвърдено определение № 51/04.10.2013 г. по гр.д. № 54808/2012 г. на Районен съд София за прекратяване на исковото производството по делото, образувано по искова молба на ищците – сега жалбоподатели, като недопустимо.
Частните жалбоподатели, недоволни от така постановеното определение, го обжалват като излагат съображения по съществото на исковата си претенция. Считат, че делото следва да се гледа от касационната инстанция, тъй като цената на иска надвишава определения от закона според тях минимум от 1000 лв. В приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване поддържат, че производството е по ал. 1 на чл. 274 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд е недопустимо.
Производството по делото е образувано по искова молба на ищците – сега жалбоподатели К. Т. В. и П. Т. В. срещу [фирма], с която е предявен иск по чл. 424, ал. 1 ГПК за оспорване вземането на ответника по издадена в полза на последния заповед за изпълнение по чл. 410 и сл. ГПК в размер на 2 922,38 лв. По така предявения иск първоинстанционният съд е приел, че доколкото не са обосновани от ищците новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 424 ГПК, същият е процесуално недопустим и е прекратил производството по делото. Като е споделил изводите на първоинстанционния съд, Градски съд – София е потвърдил изцяло постановеното определение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че с оглед приложението на чл. 274, ал. 4 ГПК е налице определение на въззивен съд по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК (редакция ДВ бр. 100/2010 г. в сила от 21.12.2010 г.), предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. Настоящият съдебен състав констатира, че пред първоинстанционния съд е предявен иск за оспорване на вземане в размер на 2 922,38 лв, което е под очертания от законовата разпоредба на чл. 280, ал. 1 ГПК минимум. Ето защо, касационното производство по отношение на въззивно решение постановено по този иск би било недопустимо, поради което недопустимо ще е и касационното обжалване на определението, постановено по такова дело.
Горните съображения налагат извод за недопустимост на подадената касационна жалба, поради което същата не следва да бъде разглеждана.
Предвид изложените съображения, съдът:

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на К. Т. В. и П. Т. В. срещу определение № 1854 от 24.01.2014 г. на III – Г състав на Градски съд – София, постановено по ч.гр.д. № 931/2014 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top