Определение №646 от 6.10.2015 по ч.пр. дело №4815/4815 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 646

гр.София,

06.10. 2015г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 4815 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение от 17.04.2015 г. по гр.д. № 13775/2014 г. на Градски съд – София, ГО, IV-Б въззивен състав, с което оставена без уважение молбата на М. И. Н. за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство в производството по делото.
Жалбоподателят М. И. Н. обжалва определението в срок като твърди, че описаното в подадената от нея декларация по Закона за правна помощ имущество е иззето от частен съдебен изпълнител. Не притежава друго движимо и недвижимо имущество.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу определение, което подлежи на обжалване по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 95, ал. 5 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение и да отхвърли молбата на М. И. Н. за назначаване правна помощ по ЗПП като неоснователна, Градски съд – София е приел, че молителката разполага с достатъчно средства за да заплати възнаграждение за правна защита и съдействие по делото. За да стигне до извод за неоснователност на искането, съдът е обсъдил възрастта и семейното положение на молителката въз основа на представените от нея документи, приложени към молбата. Възприел е от фактическа страна влошеното й здравословно състояние, за което е издадено решение от ТЕЛК за 91% намалена работоспособност; декларираните доходи от пенсия в размер на 258.50 лв.; декларираното недвижимо имущество, находящо се в [населено място], [населено място], за което по делото се намира приложен с молба от 15.04.2014 г. нотариален акт, както и идеална част от недвижим имот в [населено място]. Отделно от декларираните от молителката данни, въззивният съд е установил от събраните по делото доказателства, че процесният по делото недвижим имот, а именно апартамент № , находящ се в [населено място], [улица], ет. , притежаван в съсобственост от молителката и насрещната страна А. С. А. и поделен между тях при равни квоти чрез изнасянето му на публична продан с влязло в сила съдебно решение, е бил възложен на трето лице за сума в размер на 54 030.50 лв с Постановление за възлагане от 20.08.2012 г., което е влязло в сила. Въз основа на тези данни съдът е приел, че в патримониума на молителката е възникнало вземане за половината от продажната цена на процесния недвижим имот, получена от публичната му продан, която предвид наличието на влязло в сила възлагателно постановление, е внесена от купувача по сметка на съдебния изпълнител и подлежи на разпределяне между съделителите. За да прецени налице ли са условията за назначаване на правна помощ, съдът е извършил и съпоставка между констатираното имущество на молителката и необходимите разходи за правна помощ спрямо следващите се процесуални действия по висящото производство.
Постановеното от въззивния съд определението е правилно.
Обосновани и аргументирани са изводите на въззивния съд, че не са изпълнени предпоставките на чл. 23, ал. 3 от Закона за правна помощ. По същество частният жалбоподател не е оспорил и не е представил доказателства към частната жалба, опровергаващи изводите на въззивния съд за наличие на вземане в патримониума на молителя за половината от продажната цена на недвижимия имот, предмет на делото. Същевременно от данните по делото се установява, че спорното по главното исково производство правоотношение касае недвижим имот – апартамент, находящ се в [населено място], р-н „И.”, [улица], ет. . От
намиращото се по кориците на делото /л. 290 от въззивното производство/ постановление за възлагане е видно, че същият имот е възложен от съдебен изпълнител на трето лице купувач, като постановлението е влязло в сила на 03.04.2013 г. Следователно сумата от продажната цена е внесена по сметка на съдебния изпълнител, а последната подлежи на разпределяне между съделителите. От събраните в хода на съдебното дирене по главното производство доказателства се установява, че молителката разполага с ? ид. ч. от недвижимия имот, поради което в нейна полза е възникнало вземане за половината от продажната цена като резултат от осъществената публична продан. Само тези данни са достатъчни, за да обосноват извод, че молителката разполага с достатъчно средства за да заплати възнаграждение за адвокатска защита, респ., че не са изпълнени законовите предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 23 ЗПП, за назначаване на правна помощ. На следващо място, молителката сама е декларирала наличието на недвижим имот, находящ се в [населено място], като в частната жалба се е задоволила общо да посочи, че декларираното имущество е иззето от съдебен изпълнител, без да изтъкне конкретни фактически данни и да представи доказателства относно изпълнителните производства и съответните обезпечителни и принудитлено-изпълнителни мерки, при които имуществените активи на жалбоподателката са били възбранени, респ. възложени на трети лица.
Представените от М. И. допълнителни писмени доказателства с молба от 23.09.2015г. пред настоящата инстанция също не обуславят извод за неправилност на извода на въззивния съд за това , че не са налице визираните в чл.23 ЗПП предпоставки за предоставяне на правна помощ.
С оглед гореизложеното, като е оставил без уважение молбата на М. Н. за назначаване на правна помощ, Софийски градски съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.
При тези съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.04.2015 г. по гр.д. № 13775/2014 г. на Градски съд – София, ГО, IV-Б въззивен състав, с което оставена без уважение молбата на М. И. Н. за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство в производството по делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top