О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
София 09.02.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 6191 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
,
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадената касационна жалба от Г. Н. М. чрез адв.Я. А. срещу решение № 4895 от 4.07.14г.по в.гр.дело № 6884/14г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решението от 15.01.14г.по гр.дело № 43060/12г.на Софийски районен съд,24 състав.С него ответниците – жалбоподателят и М. М. М. са осъдени на основание чл.45 ЗЗД да заплатят на ищеца Е. М. С. сумата 20 000 лв,представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие нанесен му на 7.11.11г.в [населено място] побой,ведно със законната лихва,считано от 7.11.2011г.до окончателното изплащане.
. Жалбоподателят сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпросите за критериите за справедливо обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено увреждане и относно съпричиняване на вредите от страна на ищеца чрез вербална провокация.Приложена е съдебна практика.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че е налице фактическия състав на чл.45 ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на жалбоподателя за причинените на ищеца неимуществени вреди – болки,страдания и преживян стрес ,които са пряка последица от нанесените му леки телесни повреди.Извършеното от ответниците при условията на съизвършителство противоправно деяние спрямо ищеца е установено с влязло в сила решение от 18.04.12г.по нахд № 609/12г.на СРС,109 състав ,постановено по реда на чл.78а НК,което има задължителен за гражданския съд характер съгласно изричната разпоредба на чл.413 ал.3 НПК.Въззивният съд е счел,че вредите са доказани от съдебно-медицинската експертиза,представената медицинска документация и чрез свидетелските показания.Направен е извод,че определеното от първостепенния съд обезщетение в общ размер на 20 000 лв съответства на общоприетото понятие за справедливост по чл.52 ЗЗД,като са съобразени вида и обема на причинените на ищеца неимуществени вреди,интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания.Съдът е изложил съображения за неоснователност на възражението на ответниците,че ищецът е съпричинил вредоносния резултат,като ги е провокирал чрез ругатни,обиди и заплахи.Прието е,че принос по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД е налице,когато пострадалият с поведението си е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,предизвиквайки по този начин и самите вреди,а в конкретния случай нанесения от ответниците на ищеца побой при пряк умисъл изключва възможността за съпричиняване на вредите,дори и ищецът да е отправял към ответниците твърдяните ругатни,обиди и заплахи,което съдът е счел,че не е доказано по несъмнен начин.
В разглеждания случай не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане по справедливост,е от значение за изхода на спора,но е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението съдът е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.В този смисъл са решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ВКС,ІІІ г.о. в т.ч.и приложеното решение № 69 от 18.03.14г.по гр.дело № 4686/13г.,постановено по реда на чл.290 ГПК,в които е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост”като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди ,който включва винаги конкретни факти,относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл той не е абстрактно понятие.
В съответствие със задължителната практика /решение № 45 от 15.04.09г.на ВКС по т.д.№ 525/08г.на ІІт.о.; решение № 165 от 26.10.10г.на ВКС по т.д.№ 93/10г.на ТК,постановени в производство по чл.290 ГПК/е разрешен и въпросът налице ли е съпричиняване на вредите от страна на ищеца .Обжалваното решение не се разминава по правни изводи със съдебната практика.Съобразно този практика винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата,той я съпричинява.В случая от доказателствата от делото съдът е направил извод,че вредоносния резултат е настъпил единствено в резултат на виновното противоправно поведение на ответниците.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 4895 от 4.07.14г.,постановено по в. гр.дело № 6884/14г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.