O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 649
[населено място], 07.10. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от пети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 4341 /
2015 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 -во ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 61751/14.05.2015 г. на И. П. И., в качеството му на органен представител на “Р.Е.М. Б.” – Е. и в лично качество, чрез адв. Т., срещу определение № 9067 от 29.04.2015 г. на Софийски градски съд по ч. гр. д. № 2913 /2015 г., с което е оставено без разглеждане възражение по чл.423 ГПК срещу издадената против тях като солидарни длъжници заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 26.04.2011 г. на Софийски районен съд по ч.гр. д № 11410/2011 г.
Жалбоподателят иска отмяна на атакувания съдебен акт с оплакването, че градският съд неправилно е определил момента , от който тече срока по чл. 423, ал. 1 ГПК, навеждайки довод, че този срок следва да тече не от момента на формалното узнаване на факта на издадена заповед по чл. 417 ГПК, а от момента на фактическото узнаване на съдържанието и понеже за съда съществува задължение да връчи препис от нея, като в случая това е датата 08.08.2014 г. когато страната при справка в съда се е запознала със съдържанието на заповедта. Цитира и съдебна практика на ВКС, съгласно която при липса на писмени доказателства относно момента на узнаване на заповедта, съдът следва да се съобрази с твърденията на страната.
Ответната страна в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата както по допустимост, така и по основателност.
Върховният касационен съд, в настоящия си състав, като прецени данните по делото, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгл. чл. 274, ал. 1 т. 1 ГПК, като преграждащ, съдебен акт.
Същата е неоснователна поради следните съображения:
За да остави без разглеждане възражението срещу заповедта за изпълнение, окръжният съд е приел, че то е подадено след изтичане на едномесечния преклузивен срок по чл. 423 ГПК ал. 1, така е недопустимо. Приел е, че възражението е подадено на 05.09.2014 г. Приел е, че за издадената на 26.04.2011 г. заповед по чл. 417 ГПК, длъжниците са узнали на 18.07.2011 г., тъй като това е датата на която са им връчени поканите за доброволно изпълнение по изпълнителното дело образувано по изпълнителния лист за незабавно изпълнение, а поканата съдържа данни за номера на делото и съда, както и за страните и сумите, по които е издадено изпълнителното основание ( заповедта за изпълнение). Приел е още, че възраженията на страната свързани с нередовното връчване на заповедта са по съществото на възражението по чл. 423 ГПК.
Фактическите и правни констатации на окръжния съд се споделят от настоящия състав на ВКС.
Посоченият в чл. 423 ал. 1 ГПК едномесечен срок е преклузивен. За спазването му съдът следи служебно, защото с пропускането му се погасява правото на възражение пред окръжен съд срещу издадената заповед за изпълнение, така производството по направено след този срок възражение е недопустимо. Този срок тече от момента на узнаване за издадената заповед за изпълнение. Моментът на узнаването е фактически въпрос и като такъв подлежи на доказване от страната, която го твърди в свой интерес. При преценката дали срокът е спазен съдът изхожда от твърденията на страната и представените и събраните по делото доказателства, от които може да се направи извод за момента на узнаване на заповедта. Обясненията на страната, в т.ч съдържащи признаване на факти, са редовен способ за събиране на доказателствени средства и доказателства, но се преценяват от съда наред с всички останали, съобразно вътрешното му убеждение. Когато страната във възражението си се позовава на ненадлежно връчване на заповедта, съдът следва ясно да разграничава обстоятелствата по узнаването на заповедта, касаещи допустимостта на възражението, от обстоятелствата по връчването, касаещи неговата основателност и при преценката за спазването на едномесечния срок да изхожда само от първата група факти, което в настоящия случай окръжният съд е сторил. В случая, видно от приложените по делото покани за доброволно изпълнение на ЧСИ ведно с отрязъка от съобщението за връчването им, жалбоподателите са узнали за първи път, че срещу тях е издадена заповед за изпълнение, както и съда и номера на делото, по които тя е издадена, на 18.07.2011 г. и това е датата от която тече едномесечният преклузивен срок за подаване на възражението по чл. 423 ГПК, изтекъл съответно на 18.08.2011 г.
Не може да бъде споделен доводът на жалбоподателите, че датата на узнаване на заповедта по смисъла на чл. 423, ал. 1 ГПК това е датата на запознаване на страната със съдържанието и. Дали, а и кога, страната ще се запознае с изпълнителното дело или делото по издаване на изпълнителното основание, зависи изцяло от личната и преценка. Релевантен е моментът на узнаването на факта, че има издадена заповед, защото от този момент страната е в обективна възможност да упражни правото си на защита срещу нея с предвидените в закона способи в съответните срокове.
Предвид изложеното, определението се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, поради което Върховният касационен съд на РБ, гражданска колегия, състав на IV – то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 9067 от 29.04.2015 г. на Софийски градски съд по ч. гр. д. № 2913 /2015 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: