О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
София, 23.01.2015г.
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №5969/2014г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадена касационна жалба срещу решение от 25.07.2014г. по гр.д.№4059/2013г. на АС София, в частта му, с която е уважен частично иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Жалбоподателят – П. на РБ, поддържа, че съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Ответникът М. Б. Б., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от М. Б. срещу П. на Република България за обезщетяване на неимуществени вреди от водено срещу ищцата наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, като е присъдил 6 000 лв., ведно със законната лихва от 22.07.2011 г. до изпълнение на задължението и е отхвърлил иска до претендираната главница от 50000 лв. и припадащите се законни лихви.
Установено е по делото, че с присъда от 15.12.2010г., постановена по нохд №3459/2009 г. по описа на СГС, ищцата – ответник по жалба, е била оправдана за извършени от нея документни престъпления по чл. 311, ал. 1 и 314 НК и с решение на САС по внохд №1398/2011 г., влязло в сила на 22.07.2011 г., оправдателната присъда е потвърдена. Установено е съкщо така, че на ищцата е повдигнато обвинение на 23.03.2009г. за това, че е съставила докумен, с който е удостоверила неверни обстоятелства, като и е взета мярка за неотклонение „ подписка”. Прието е за установено, като са взети предвид представени копия от първична медицинска документация – 2 бр. амбулаторни листове, че са представени доказателства за влошаване на здравословното състояние на ищцата, като е съобразен и факта, че наказателното преследване е продължило около три години.
Съдът е счел, че справедлив паричен еквивалент на страданията на ищцата се явявя сумата 6 000 лева и до този размер е уважил иска й.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК П. на РБ поддържа, че в решението си съдът е дал отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и за това какъв е обществения критерии за за справедливо обезщетяване. Представя решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че обезщетението се определя по справедливост с оглед конкретиката на всеки случай, решение от 22.06.2010г. по гр.д.№1381/2009г.,ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че при определяне на обезщетението се вземат предвид тежестта на преживяванията, срокът на незоконно наказателно преследване и конкретните прояви на преживявания на всеки конкретен човек и решение от 18.02.2010г. по гр.д.№18/2010г. на ВтАС, което касае предпоставките, при наличие на които се ангажира отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.2 ЗОВОВ. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателите въпроси на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл в решението си по всички въпроси от значение за спора касаещи преценката за “справедливото” обезщетяване на неимуществените вреди, в съответствие с практиката на ВКС, включително и в посочените от жалбоподателя решения. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение и за претърпените от ищцата неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС.
В съответствие с практиката на ВКС съдът е дал отговор и на въпроса за зъдлжението на съда да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доказателства по делото. В трайната и задължителна съдебна практника на ВКС, обективирана в т. 19 на TP № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК задължителни за съдилищата в страната решения: от 22.04.2010 год., по гр.д.№ 1413/ 2009 год. на IV-то г.о., от 24.03.2010 год., по гр.д.№ 47/2009 год., от 12.10.2010 год., по гр. д. № 1246/2009 год. на IV-то г.о. и от 08.11.2011 год., по т. д.№ 823/2010 год. на II т.о. и др., касационната инстанция е подържала въззивният съд, като съд по същество на спора, следва да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първоинстанционния съд доказателствен материал и по свое вътрешно убеждение, съобразно разпоредбите на процесуалния закон да изгради свои самостоятелни фактически и правни изводи.
Настоящият състав намира, че не се дължи заплащане на разноски, тъй като същите видно от представения по делото договор за правна помощ само са уговорени, а не са реално платени- т.1 ТР№6/2012г. ОСГ ТК на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.07.2014г. по гр.д.№4059/2013г. на АС София, в частта му, с която е уважен частично иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: