Определение №1239 от 6.11.2015 по гр. дело №4619/4619 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1239
София,06.11.2015г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА

изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 4619/2015г.по описа на ВКС

Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 14.05.2015г. по гр.д.№733/2015г. на ОС Варна, с което е уважен частично иск с правно основание чл.92 ЗЗД.
Жалбоподателят [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Ответникът А. Т. Т., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение частичНо, е уважил предявения иск с правно основание чл.92 ЗЗД, вр. чл.34 ОУДПЕЕ като е осъдено [фирма] да заплати на ищеца А. Т. Т. сумата от 5 360 лева, представляваща неустойка за продължително преустановяване на електрозахранването на обект, находящ се в [населено място] с абонатен №[ЕГН], за периода от 20.04.2011г. до 01.09.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 25.09.2013г. до окончателното изплащане на задължението.
В останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Установено е, че страните по делото са в договорни отношения за доставка на електроенергия и са обвързани с Лицензия за обществено снабдяване с електроенергия № Л-139-11/13.08.2004г. и Общи условия към нея. Прието е, че на 01.09.2010г. длъжностни лица от [фирма], праводател на жалбоподателя [фирма], са извършили проверка на електромера, отчитащ електроенергията в имота на ищеца, като предвид констатирана грешка, същият е демонтиран и е монтиран нов и след това ответното дружество е издало фактури за потребена енергия. Установено е също така, че е извършена и проверка в присъствие на ищеца, при която е констатирано, че в таблото има вмешателство от друг абонат, както и че за периодите от 08.02.2011г.– 01.09.2010г. и 27.09.-15.12.2011г. електрозахранването в обекта е преустановено порад неплащане на задължения по посочените фактури, както и че с влязло в сила съдебно решение е прието за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1547,96лв., представляващи коригирана сметка за електроенергия за период 15.03.2010г.-01.09.2010г. и 894,30лв., представляваща сметка за консумирана електроенергия на основание чл.124 ГПК.
От заключение на експертиза, прието по делото, се установява, че към датата на първото прекъсване на електрозахранването на обекта – 08.02.2011г. ищецът- ответник по жалба, е имал неплатени суми по четири издадени фактури, а към датата на второто прекъсване освен тези фактури е имал още три неплатени фактури, които са заплатени на 30.09.2011г.
При тези данни съдът е приел, че предявеният иск е за заплащане на неустойка по чл.34, ал.1 ОУ- за оставане без ел.захранване на собствения на ищеца недвижим имот, по вина на ответника. Съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 ОУДПЕЕ, в случай, че потребителите останат без електрическа енергия по вина на [фирма] повече от 24 след получаване от дружеството на уведомление от потребителя, то дружеството заплаща обезщетение на потребителя в размер на 30 лв. и по 20 лв. за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електроенергия, а в ал.2 е посочено, че обезщетението може да се претендира от потребителя в рамките на 90 дни от изтичане на неспазения от дружеството срок. Прието е, че неустойката по чл.34, ал.1 ОУ е дължима при всички случаи на неправомерно прекъсване на електрозахранването, когато вземането е оспорено или и подадено писменно възражение срещу сметката за консумирана електроенергия по реда на чл.20, ал.5 и ал.6 ОУ.
Изложени са съображения за това, че в разпоредбата на чл.20, ал.1 и ал.2 ОУ е предвидено, че ответното дружество може да поиска от [фирма] да прекъсне или ограничи снабдяването с електроенергия в случай, че потребител в срок от 10 дни не изпълни което и да е свое задължение, произтичащо от ОУ, включително и при забава на плащането на дължими суми. В тези случаи следва да изпрати на потребителя писмено предизвестие, съдържащо предупреждание, че ако не изпълни в определения в ОУ срок задължението си или не отстрани нарушение ще последва прекъсване или ограничаване на електроснабдяването, като съдът е приел, че в конкретния случай съдържащото се във фактурите предупреждание, че при просрочие на задължението следва прекъсване на електрозахранването служи за предизвестие по смисъла на чл.20, ал.2 ОУ.
Прието е за установено, че ищецът е оспорил по съдебен ред фактурите, неплащането на които е станало основание за спиране на електрозахранването, поради което и съгласно разпоредбата на чл.20, ал.5 ОУ за ответното дружество не е съществувало право да поиска прекъсване на електрозахранването, след като е бил уведомен, че вземането му е оспорено. Изложени са съображения за това, че искът е предявен на 18.03.2011г., като ответното дружество е получило препис от исковата молба на 19.04.2011г. и след този дата ответното дружество е било длъжно да възстанови електрозахранването на обекта на ищеца, а същото е възстановено на 01.09.2011г. Прието е, че за периода от 20.04.2011г. -01.09.2011г. не е съществувало основание за прекъсване на електрозахранването в обекта и дружеството е нарушило договорните си задължения като неоснователно е било прекъснато електроснабдяването, което неизпълнение ангажира отговорността му за заплащане на неустойка по чл.34 ал.1 ОУ, чийто размер е 5360 лева, до който размер искът е уважен.
Съдът е счел за неоснователно възражението на жалбоподателя за прекомерност на неустойката, като е посочил че размера на обезщетението е едностранно определен в ОУ от ответното дружество и приемането и съдържанието на подобна клауза не е контролирано от потребителя. Посочено е, че размерът на нустойката е и съразмерен с претърпените вреди от страна на ищеца за периода през който в имота електрозахранването е било преустановено.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за дължимостта на неустойката по чл.34 ОУ с оглед точното тълкуване на понятието продължително нерегламентирано прекъсване на захранването и за дължимостта на неустойка по чл.34 ОС при нарушение задълженията на потребителя по чл.20 ОУ. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решение от 20.02.2014г. по гр.д.№4605/2013г., ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че уговорената в чл.34 от ОУ неустойка при „продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването” по вина на електроснабдителното дружество не се отнася за случаите на „неправомерно прекъсване на електроснабдяването”- чл.32, т.2 от ОУ, когато е основано на неизпълнение на задълженията на потребителя – чл.20 от ОУ и чл.123а от ЗЕ, като в чл.20, ал.5 и 6 от ОУ е уредена възможност за възражения и оспорване от страна на потребителя на основанието за прекъсване и когато със съдебно решение е признато, че заплащане на електроенергия не се дължи прекъсването на електроподаването е незаконосъобразно. Представя и влязло в сила решение от 28.04.2014г. по гр.д.№217/2014г. ОС Русе, в което е съобразена задължителната практика на ВКС в посоченото по-горе решение , както и решение от 23.04.2015г. по гр.д.№75/2015г. ОС Разград в същия смисъл.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като на същите е даден отговор в съответствие със задължителната практика на ВКС изразена и в представеното от жалбоподателя решение, постановено по реда на чл.290 ГПК, от 20.02.2014г. по гр.д.№4605/2013г., ІІІ г.о. на ВКС. Съдът при анализ на събраните по делото доказателства и в съответствие с практиката на ВКС е приел, че прекъсването на електрозахранването е неправомерно, след като с влязло в сила съдебно решение е признато за установено, че А. Т. не дължи суми за консумирана и незаплатена електроенергия за периода от 15.03.2010г. до 01.09.2010г., поради което е уважил предявения иск с правно основание чл.92 ЗЗД. Практиката по поставените въпроси е уеднаквена, поради което не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 1000 лева.
Предвид изложените съображения, съдът

О п р е д е л и :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.05.2015г. по гр.д.№733/2015г. на ОС Варна.

ОСЪЖДА [фирма] да заплати на А. Т. Т. сумата 1000 лева разноски пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top