ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23
София, 07.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шести януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 6037 по описа за 2015 година
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. С. от [населено място] могили срещу решение № 173 от 1.7.2015 г, постановено по гр.дело № 201/2015 г на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 11 от 13.1.2015 г по гр.дело № 451/14 г на Русенски окръжен съд, с което е признато за установено, че касаторът е баща на детето С.-Е. Т. П., родено на 31.3.2014 г в [населено място] от майка Т. Й. П..Съгласно съдебното решение местоживеенето на детето е в дома на майката, на която са предоставени родителските права и е определен режим на лични отношения с бащата С. А. С. всяка първа и трета неделя от месеца от 10 ч до 12 ч в присъствието на майката, а С. е осъден да заплаща на детето чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 95 лв, считано от 31.3.2014 г до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и от материалния закон.
Ответницата по касационната жалба Т. Й. П. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния й представител адв.П. Н..Подържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.Претендира разноски в размер на 700 лв, представляващи адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК се сочи касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.Поставени са следните процесуално правни въпроси :
1/ Относно приложението на чл.235 ал.2 от ГПК, тъй като въззивният съд не е изложил мотиви по всички възражения на касатора.По този въпрос се подържа касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК и се представят решения по реда на чл.290 от ГПК, постановени за уеднаквяване на съдебната практика : № 27 от 2.2.2015 г по гр.дело № 4265/2014 г на ВКС, ГК, Четвърто ГО и решение № 331 от 19.5.2010 г по гр.дело № 257 на ВКС, ГК, Четвърто ГО.
2/Относно задължението на съда служебно да приложи материалноправна норма, когато законът му е възложил да следи за интересите на страна по делото.Твърди се противоречие с ТР № 1 от 9.12.13 г на ОСГТК на ВКС, тъй като въззивния съд не е допуснал исканите от жалбоподателя доказателства, считайки че същите са преклудирани.
3/ Може ли да бъде уважен иск по чл.69 от СК единствено на основание допусната и изслушана по делото Д. експертиза, без да са събрани и изслушани други писмени и гласни доказателства.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 31.3.2014 г в [населено място] ищцата в първоинстанционното производство е родила дете С.-Е., като в акта за раждане е посочено, че бащата на детето е неизвестен.Изслушаните по делото две Д.-експертизи установяват със степен на вероятност 99, 99999998 %, че касаторът е биологичен баща на роденото от П. дете, поради което предявеният иск по чл.69 от СК е приет за основателен и е уважен като е определен режим на свиждане и размер на месечна издръжка на малолетното дете.
По заявените касационни основания и така поставените въпроси.
С решение № 497 от 30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1946/2009 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК за уеднаквяване на съдебната практика е прието, че за да бъде уважен иск с правно основание чл. 41 СК – 1985 г. отм./, сега чл.69 от СК следва да бъдат съобразени всички ангажирани доказателства – медицински експертизи, свидетелски показания и всички други доказателства относими към правния спор.
С решение № 211 от 30.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 995/2010 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК е прието, че според правилото на чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето и във връзка с основното начало за поставянето на децата под закрилата на държавата и обществото (чл. 14 от Конституцията на Република България), закрилата на детето се основава на принципа за осигуряване на най-добрия интерес на детето. Съобразно вида или характера на заявено искане, когато то касае и осигуряването на най-добрия интерес на детето и особено в случаите, когато съдът служебно трябва да събере доказателства и да предприеме мерки (така е например според чл. 42 във връзка с чл. 82 , чл. 87 , чл. 106 от отменения СК, предмет на разглеждания спор), съдът не е обвързан от исканията на родителите, нито от процесуалното им поведение, а преценява всички обстоятелства и се произнася с оглед интересите на детето. Това означава, че съдът не може да откаже да прецени твърдение на страна или доказателствено искане, въпреки че са извършени след установените в ГПК срокове. Затова следва да се заключи, че не може да се приложи преклузия да се сочат нови обстоятелства и да се искат нови доказателства извън хипотезите на чл. 147 и чл. 266, ал. 2 ГПК, когато те са във връзка с установяване на интереса на детето в съответните производства.
При постановяване на въззивното решение съдът се е съобразил с нормата чл. 235 ал.2 от ГПК като е обсъдил заедно и поотделно всички ангажирали по спора доказателства, стигайки до си крайния извод за основателност на иска.Обсъдени са приетите по делото два броя Д. експертизи както и обясненията на вещото лице К., дадени в съдебно заседание на 12.11.2014 г, съгласно които тестът е проведен чрез проба, взета от устната кухина, която съдържа епителни клетки, които са напълно достатъчни за изолиране на Д..Вещото лице е обяснило, че Д. може да се изолира и от кръв, но резултатът не би бил различен.
Обсъдени са събраните по делото свидетелските показания, според които страните по делото не са живели на съпружески начала, но са имали интимни контакти.Не са ангажирани доказателства за това, че в този период ищцата е имала интимни отношения с други мъже.
Не е налице твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с цитираните по-горе актове, представляващи задължителна съдебна практика, както и с представените от самия касатор съдебни решения.Напротив изводите на въззивния съд са постановени в съответствие с цитираните съдебни решения, тъй като са дадени отговори на всички доводи и възражения, релевирани от касатора-ответник по делото.Съдът не е пренебрегнал и задължението си да следи за приложение на императивна материално правна норма, когато същата касае съхраняване интереса интереса на малолетно дете, чийто произход от бащата подлежи на установяване.В случая исканите от ответника пред въззивния съд доказателства /разпит на нови свидетели за обстоятелствата, за които вече са разпитвани такива пред първоинстанционния съд/, както и изслушване на акушеро-гинекологична експертиза са оставени без уважение тъй като не са необходими.Събраните по делото такива и най-вече двете Д. експертизи са установили правно релевантните факти с по-висока степен на вероятност отколкото исканите от касатора.
По последния от поставените в изложението въпроси.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос, който ще послужи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.В случая третия от касатора въпроси се отнасят до правилността на съдебното решение, а не до фазата на дискреция на касационната жалба, което е недопустимо.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК касаторът дължи на ответницата направените от нея разноски в това производство в размер на 700 лв, представляващи адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 173 от 1.7.2015 г, постановено по гр.дело № 201/2015 г на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА С. А. С. да заплати на Т.Й. П. на основание чл.78 ал.3 от ГПК направените от нея разноски в това производство в размер на 700 лв, представляващи адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.