О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 765
София 12.06.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на девети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2551 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място] срещу решение № 46 от 5.02.15г.по в.гр.дело № 6/15г.на Окръжен съд – Смолян,с което са потвърдени решение № 160 от 15.09.14г. и допълнително решение № 190 от 11.11.14г.,постановени по гр.дело № 120/14г.на Районен съд – Девин.Касаторът сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Д. Р. А. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е уважил обективно съединените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1- т.3 КТ,предявени от Д. Р. А..Прието е,че заповед № 5/ 6.02.14г.,с която е прекратено трудовото й правоотношение от длъжността”икономист”поради закриване на част от предприятието и съкращаване в щата,е незаконосъобразна,тъй като е издадена в нарушение на чл.333 ал.1 т.3 КТ – не е взето предварително разрешение от инспекцията по труда,въпреки че ищцата страда от заболяване,което попада в кръга на болестите,посочени в Наредба № 5/87г.за болестите,при които работниците,боледуващи от тях,имат особена закрила.
Посоченият от касатора въпрос:освобождава ли се работодателя от задължението си да преодолява закрилата по чл.333 ал.3 КТ в случаите,когато въпреки че е поискал информация за наличието на заболявания на работника,последният е бездействал и не е ангажирал доказателства за заболяването си,не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.В обжалваното решение е прието,че работодателят е знаел за наличието на онкологично заболяване на ищцата,тъй като към личното й трудово досие се намира ЕР на ТЕЛК № 2084/14.10.13г.Освен това съдът е счел,че допуснатото противоречие в заповедта за уволнение между фактическото и правно основание не е случайно.Посочен е тестът на чл.328 ал.1 т.1 КТ/закриване на предприятието,при което работодателят няма задължение да изисква такова предварително разрешение/,което наложило извода,че се цели да се избегне закрилата по чл.333 КТ.
Според задължителната практика на ВКС,намерила израз в решение № 853 от 17.12.10г.по гр.дело № 767/10г.на ІV г.о.; решение № 492 от 17.06.10г.по гр.дело № 477/10г.на ІV г.о.;решение от 2.11.10г.по гр.дело № 852/09г.и др. е прието, че закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ има обективен характер и важи винаги, когато работникът страда от заболяване по Наредба №5/1987г. за болестите при които работниците има особена закрила. Прието е също така, че задължение на работодателя е да извърши преценка за наличие на предварителната закрила, като събере информация за работниците и служителите, които смята на уволни, като липсва легално вменено задължение на работника или служителя да уведомява работодателя си предварително за наличните болести, а обективния характер на закрилата се изключва само в случай, че работникът съзнателно укрие съществуващо заболяване по посочената наредба.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи със задължителната практика.
По въпроса относно характера на срока по чл.358 КТ въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС,че е давностен.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 46 от 5.02.15г., постановено по в гр.дело № 6/15г.на Смолянския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.