О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
София 09.05.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на девети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева ч.гр.дело № 1591 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 2475/28.02.14г.,подадена от К. И. Б. срещу определение от 17.01.14г. по ч.гр.дело № 2325/12г.на Софийския апелативен съд,с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса по подадената от него частна касационна жалба вх.№ 10 185/24.09.13г.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото,приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното определение Апелативният съд е приел,че независимо от представената декларация за материално и гражданско състояние,молителят е в работоспособна възраст и не е представил доказателства за наличието на обстоятелства,възпрепятстващи възможността му да работи и реализира доходи,като искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса е неоснователно.
Определението е неправилно. Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото.В разглеждания случай частният жалбоподател е приложил декларация по чл.83 ал.2 ГПК,според която е разведен,хронично болен,не притежава недвижимо имущество, МПС и влогове на негово име,не получава заплата,наеми,рента и аренда от земеделски земи и други имоти,дивиденти от акционерни дружества и от дялово участие в други търговски дружества.Собственик е на еднолично дружество с ограничена отговорност без сметка и без дейност.Като единствен доход в декларацията като източник на средства за издръжка на молителя е посочена сумата от 100 евро на месец за помощ при отглеждане на внучката му.Предвид посочените изисквания и представените от молителя данни, съдът в настоящия си състав приема, че са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК, тъй като материалното състояние на частния жалбоподател не дава възможност да посрещне разхода по заплащане на държавна такса за обжалване на определението на въззивния съд.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението от 17.01.14г.,постановено по ч.гр.дело № 2325/12г.на Софийския апелативен съд.
ОСВОБОЖДАВА К. И. Б. от [населено място], кв.Д.,ул.” „ № от внасяне на държавна такса по подадената от него частна касационна жалба с вх.№ 10185/24.09.2013г.
ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на частната касационна жалба с вх.№ 10185/24.09.13г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.