О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 714
София, 17.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева т.дело № 53436 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Т. Г. чрез адв.К. К. срещу решение № 105 от 17.04.15г., постановено по в.т.дело № 27/15г.на Варненския апелативен съд.С него е отменено решение № 172 от 31.10.14г.по т.дело № 68/13г.на Добричкия окръжен съд и вместо него е постановено друго,с което е прието за установено,че В. Т. Г. и С. Н. Н. дължат солидарно на [фирма] по просрочена главница по договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия-плюс”от 9.04.2008г.и анекси към него сумата от 178 496.14 лв,ведно със законната лихва върху нея,считано от 16.07.2012г.до окончателното й изплащане; договорна лихва за периода от 21.05.11г.до 11.07.12г.в размер на 20 193.50 лв и такси по договора за кредит в размер на 1 682.64 лв,за които суми е издадена заповед № 275 /17.07.12г.за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 2360/12г.на Добричкия районен съд.
Като основания за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Приложено е решение № 52 от 10.09.10г.по т.д.№ 63/09г.на ВКС,ІІ т.о.Формулирани са следните правни въпроси:1.Би ли могъл в случая анексът да бъде приравнен на споразумение,сключването на каквото изисква ЗЗД при встъпване в дълг; 2.Може ли по тълкувателен път от съдържанието на този анекс да се извлекат изявления и клаузи,придаващи му характера на споразумение; 3.Допустимо ли е в случая чрез тълкуване да се пренебрегва законовоопределената форма за постигане на съглашение за встъпване в дълг; 4.При встъпване в дълг,постигнато след съглашение между кредитора и третото встъпващо лице ,не следва ли задължително да участва и длъжникът,в чиито дълг това лице встъпва и не се ли пренебрегва действителната воля на длъжника,за когото не е без значение кой встъпва като съдлъжник в задължението.
Ответниците по касационната жалба не са заявили становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че между [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] е сключен договор за банков кредит за продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” от 9.04.08г.,по силата на който банката е предоставила на дружеството кредит под формата на кредитна линия за сумата 160 000 лв за посрещане на краткосрочни оборотни нужди,за срок на погасяване – 240 месеца,считано от откриване на заемната сметка по кредита.С р.ІV ог договора страните са уговорили специални условия по кредита,от които е видно,че сумата по кредита ще се използва за рефинансиране на съществуващи задължения на ответниците по отпуснати им текущи банкови кредити – за С. Н. в П. АД и за С. Н. и В. Г.- в Банка [фирма].С анекс № 1/8.07.09г.страните са предоговорили кредита,като кредитополучателят се е съгласил за обезпечаване на всички вземания,произтичащи от договора да осигури в полза на банката сключването на договор за поръчителство с поръчител физическото лице С. Н.,който е и управител на дружеството – кредитополучател [фирма].Такъв договор е сключен на същата дата – 8.07.09г.По силата на сключен на 7.07.10г.анекс № 2 към договора за банков кредит,сключен между банката,дружеството- кредитополучател и ответницата В. Г.,в качеството й на встъпил на основание чл.101 ЗЗД съдлъжник,страните са преоформили задълженията на съдлъжниците по реда и условията,залегнали в анекса.Съдът е приел за установено от представеното извлечение от счетоводните книги на ищеца по процесната кредитна сделка,че кредитополучателят [фирма] към 11.07.12г.няма извършени погасителни плащания по главницата от 178 496.14 лв и е в забава в плащането на 14 погасителни вноски по дължимата лихва,като от тях първата просрочена вноска е от 21.05.11г.Поради неизпълнението ищецът е отправил нотариални покани до длъжника,съдлъжника В. Г. и поръчителя С. Н.,с които на осн.чл.25 б.”в” от договора за банков кредит е обявил кредита за предсрочно и изцяло изискуем,които са им връчени съгласно изискванията на ГПК.
Въззивният съд е обсъдил възражението на ответницата Г. за нищожност на сключения анекс № 2 поради неопределеност на предмета на договора и го е намерил за неоснователно.Изложени са съображения,че предметът на договора е определяем чрез параметрите по чл.2 т. 1- т. 4 и определен впоследствие в погасителния план,неразделна част от същия анекс и договора за банков кредит.От съдебно-счетоводната експертиза съдът е приел,че непогасените задължения по договора за банков кредит ведно с анексите към него към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са за : главница от 178 496.14 лв,договорни лихви за периода от 21.05.2008г.- 11.07.2012г.от 20 193.50 лв начислени такси и дължими застраховки от 1 682.64 лв. За тези суми по искане на ищеца от РС – Добрич са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист при условие на солидарност срещу кредитополучателя и двамата ответници.При тези данни въззивният съд е приел,че вземането по тях е съществуващо и установено по размер и е уважил предявения установителен иск.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.Поставените от жалбоподателката въпроси №№ 1-3,отнасящи се до формата на съглашението за встъпване в дълг по чл.101 ЗЗД,не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.В решение № 504 от 26.07.10г.на ВКС по гр.дело № 420/09г.на ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК,е прието,че съглашението за встъпване в дълг не е сделка,за която е предвидена определена форма.Съгласувана между кредитор и трето лице или длъжник и трето лице воля за встъпване може да се установи не само от писмено съглашение за това,но и от други двустранни или едностранни документи и пр.доказателства,установяващи точния характер на съглашението.При спор за смисъла на договорна клауза,с която трето лице встъпва в дълг за определено вземане,действителната воля на страните следва да се преценява в контекста на целия договор.В разглеждания случай такава преценка е направена от въззивния съд,който е приел,че анекс № 2 обективира съгласието на ответницата да встъпи като съдлъжник.
Приложеното решение № 52 от 10.09.10г.по т.д.№ 63/09г.на ВКС,ТК,ІІ отд.не е относимо,тъй като въпросът,по който е допуснато касационното обжалване /следва ли страните по договор за поръчителство да посочат размера на обезпечения дълг,когато обезпечението е поето преди сключване на главната сделка/ не се поставя от жалбоподателката в настоящото производство,която има качеството на съдлъжник.
Въпросът :При встъпване в дълг,постигнато след съглашение между кредитора и третото встъпващо лице,не следва ли задължително да участва и длъжникът,в чийто дълг това лице встъпва и не се ли пренебрегва действителната воля на длъжника,за когото не е без значение кой встъпва като съдлъжник в задължението,не е разрешаван от въззивния съд.Анекс № 2,с който В. Г. е встъпила като съдлъжник в задълженията на кредитополучателя ,произтичащи от договора за кредит и анексите към него,е подписан от представител на банката,от кредитополучателя,поръчителя и съдлъжника,т.е.въпросът не е от значение за изхода на спора доколкото длъжникът е участвал в съглашението по чл.101 ЗЗД.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството или обществените условия промени.Настоящата хипотези не е такава.Както бе посочено по-горе по релевантните за спора въпроси има съдебна практика,която е съобразена от въззивния съд.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 105 от 17.04.15г., постановено по в.т.дело № 27/15г.на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.