О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
София, 15.07.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 3571 по описа за 2015 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Постъпила е касационна частна жалба от М. А. М. чрез адв.Н. П. срещу определение № 1621 от 23.12.14г.по ч.в.гр.дело № 528/14г.на Окръжен съд –Смолян,с което е потвърдено определение № 391 от 26.11.14г.,постановено по гр.дело № 381/14г.на Девинския районен съд.С него е прекратено производството по исковете по чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от същата страна против „Ю.” [населено място],поради тяхната недопустимост.
В приложеното към жалбата изложение се сочи,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите:1.задължен ли е първоинстанционният съд преди да разгледа въпроса за допустимостта на предявените искове да насрочи делото в открито съдебно заседание,където чрез въпроси към страните да изясни техните твърдения и факти от значение за делото; 2.задължен ли е въззивния съд,преди да разгледа по същество частната жалба против определението на районния съд за прекратяване на делото поради недопустимостта на исковете,да изпрати препис от частната жалба на насрещната страна;3.задължен ли е въззивният съд,преди да постанови своя акт,да насрочи делото в открито съдебно заседание,където чрез въпроси към страните на осн.чл.145 ГПК да отдели спорното от безспорното и да им предостави възможност да изразят становищата си.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото,намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса,срещу подлежащ на обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК съдебен акт.
С обжалваното определение въззивният съд е приел,че сключеният между страните на основание чл.173 ал.3 вр.с § 12 ПЗР на ЗГ договор за управление не е трудов договор по смисъла на чл.66 КТ и основанията за прекратяването му са уговорени между тях в самия договор,поради което исковете,предявени по реда на чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ са недопустими.
Настоящият състав като разгледа изложението към частната касационна жалба счита,че в него не се съдържат основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Формулираните от жалбоподателя въпроси не са от значение за изхода на делото,тъй като основният въпрос, разрешен от въззивния съд, е за допустимостта на предявените искове.Преди да разреши спора по същество,съдът следва да извърши проверка за допустимост на иска – чл.130 ГПК.Като е приел в мотивите на обжалваното определение,че отношенията по представения договор за управление,сключен на основание чл.173 ал.3 вр.с § 12 ПЗР от Закона за горите,не са трудови,въззивният съд се е съобразил със задължителната практика на ВКС,намерила израз в определение № 600 от 9.12.13г.по ч.гр.дело № 7162/13г.на І г.о.,постановено по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав на ІV г.о.намира,че не следва да допуска касационно обжалване на обжалваното определение.
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1621 от 23.12.14г.,постановено по в.ч.гр.дело № 528/14г.на Смолянския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.