О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
София 12.01.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на осми януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева ч.гр.дело № 7094 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба,подадена от ТПК”Щ.”гр.С. чрез пълномощник адв.Д. от САК срещу разпореждане от 1.08.14г. по гр.дело № 1445/14г.на Софийски апелативен съд,с което е оставена без уважение молба вх.№ 9266 на същата страна от 28.07.14г., с която е поискала да й бъде издаден изпълнителен лист за сумата от 1724.91 лв ,представляваща направени в производството разноски,присъдени с решение № 488/22.01.14г.по гр.дело № 16454/12г.на Софийски градски съд ,І г.о.,2с.,потвърдено с решение № 1361/1.07.14г.по гр.дело № 1445/14г.на Софийски апелативен съд,ГК,7 с-в.
Правят се доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на разпореждането.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима.
Разгледана по същество,е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното разпореждане Софийският апелативен съд е приел,че на предварително изпълнение съгласно чл.404 ал.1 пр.2 ГПК подлежат само осъдителните диспозитиви на въззивното решение по искове за парично вземане,но не е в частта за съдебните разноски,защото в тази част то има характер на определение и подлежи на принудително изпълнение едва след влизането му в сила.
Разпореждането е законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 1, пр. 2 ГПК, на принудително изпълнение подлежи невлязлото в сила осъдително решение, т. е. постановеното от въззивния съд решение по искове за парично вземане, което освен със сила на пресъдено нещо, се ползува и с изпълнителна сила. Разширителното й тълкуване да се счита за приложимо правилото и по отношение на невлязлото в сила решение в частта за разноските, не може да бъде споделено. В посочената му част то има характера на определение, от което по аргумент за противното следва, че, то подлежи на принудително изпълнение едва след влизането му в сила, т.е. предварителното му изпълнение е изключено по силата на закона. Ето защо, като е отказал да издаде изпълнителен лист за присъдените разноски, преди съдебният му акт да стане необжалваем, /подадена е касационна жалба/, въззивният съд правилно е приложил закона – чл. 404, ал. 1, пр. 2 ГПК.
Приложеното към частната жалба определение №113 от 15.02.13г.по ч.гр.дело № 22/13г.на ІV г.о.на ВКС е постановено по реда на чл.274 ал.1 т.2 ГПК,т.е. не е задължителна съдебна практика и изразеното в него становище не се споделя от настоящия състав.
С оглед на изложеното настоящият състав намира,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното разпореждане – следва да бъде оставено в сила.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 1.08.14г.,постановено по гр.дело № 1445/14г.на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.