ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 222
София,13.02.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 5077 по описа за 2014 година
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. С., от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. С. В. срещу решение №249/04.06.2014г., постановено по гр.дело №377/2014г. на Окръжен съд-Русе, с което е потвърдено решение №253/21.02.2014г. на Районен съд-Русе по гр. дело №2779/2013г. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от жалбоподателката искове с правно основание чл.30 от СК срещу бившия й съпруг Ц. П. Ц. за заплащане на следните суми: 20 000 лв. от цялата претендирана сума от 22 500 лв., представляващи половината от стойността на изплатен по време на брака ипотечен заем по договор за банков кредит от 26.06.2006г. с [фирма] за закупен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, акт , т. от г. на Служба по вписванията от [фирма], недвижим имот апартамент , ет., вх., в ж.бл. „Х. Д.” по [улица]и [улица] [населено място]; сумата от 5000 лв., предявен частично от 10 000 лв., представляваща половината от стойността на лек автомобил О. З., с рег. [рег.номер на МПС] , закупен от [фирма]; сумата от 1000 лв. предявен като частичен от сумата в общ размер на 2000 лв., представляваща половината от стойността на лек автомобил Ф. Г., закупен от [фирма]; сумата от 6109.70 лв., представляваща половината от паричната наличност по сметката на [фирма] в [фирма]; сумата от 2000 лв., предявен като частичен иска за сумата в общ размер на 10000 лв- половината от паричната наличност по сметката на Ц. П. Ц. в [фирма].
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба- Ц. П. Ц., от [населено място] не взема становище по същата.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287, ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима.
По заявените основания за допускане до на касационно обжалване, съдът намира следното:
С обжалваното решение №249/04.06.2014г. по гр.дело №377/2014г. Русенският окръжен съд е потвърдил решение №253/21.02.2014г. на Районен съд-Русе по гр. дело №2779/2013г., с което е отхвърлен изцяло като неоснователен предявеният от И. Н. С. иск с правно основание чл.30 от СК за заплащане на част от стойността на вещите за упражняване на професия или занаят и вземанията на бившия й съпруг Ц. П. Ц., придобити по време на брака им, сключен на 02.06.2007г. и прекратен с решение по гр.дело №3611/2011г. по описа на РС-Русе.
За да отхвърли иска по чл. 30 СК съставът на въззивният съд е приел, че ищцата, чиято е доказателствената тежест не е установила принос в придобиването на процесното имущество под някоя от формите, предвидени в закона – с личен труд, с лични средства, с грижи за децата и работа в домакинството.Бившите съпрузи по равно са участвали в полагането на грижи за детето, семейството и домакинството.Установено е, че дружеството на ответника е реализира достатъчно приходи от дейността си е с тях дружеството е придобило посоченото имущество.
От доказателствата по делото е установено следното :
Бракът между страните е сключен на 2.6.2007 г и е прекратен с влязло в сила на 12.3.2013 г съдебно решение.Не се спори, че фактическата раздяла настъпила на 16.9.2011 г.Преди сключване на брака, на 29.6.2006 г [фирма], чийто едноличен собственик и управител е Ц. П. Ц. е закупило жилище, служещо за офис на дружеството и представляващо апартамент „”, на етаж, във вход на жилищен блок „Х. Д.” на [улица]и [улица] [населено място] с площ от 67, 97 кв.м, ведно с избено и таванско помещение.Цената му е заплатена по следния начин : 22 365, 71 лв са платени в брой преди сключване на сделката, а остатъкът в размер на 50 000 лв със заемни средства отпуснати на купувача от „Първа инвестиционна банка”, за което върху продавания имот е вписана договорна ипотека. Договорът за банков кредит е сключен между [фирма] и банката на 26.6.2006 г, а на 10.2.2009 г дългът е напълно погасен и ипотеката е заличена.
От приетото пред първоинстанционния съд неоспорено заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза е установено, че в периода 26.6.06 г-10.3.2009 г от счетоводна сметка 503 /разплащателна сметка в лева/ на дружество [фирма] са превеждани месечните анюителни вноски за погасяване на кредита. За същия период дружеството, занимаващо се с митническо представителство е приключвало отчетните години с положителен финансов резултат като е отчело приходи в размер на 253 913, 84 лв.Установено е от експертизата, че лекият автомобил „О. З.” е заприходен като дъготраен актив на дружество [фирма] през 2007 г, в счетоводна сметка 205 „Траспортни средства”. През 2005 г е сключен договора за лизинг на това превозно средство.Лизинговите вноски са превеждани ежемесечно от дружеството в периода 2005-2007 г. На 7.8.2007 г дружеството е закупило и осчетоводило лек автомобил марка „Ф. Г.” за сумата 1200 лв.Към 16.9.11 г по банковата сметка на [фирма] е имало наличност в размер на 12 219, 40 лв, а по личната сметка на ответника-наличност в размер на 197, 41 лв. Също от експертизата е установено, че през исковия период ответника е работил по трудов договор с дружество [фирма] като управител от където е получавал възнаграждение и дивиденти. Същевременно е получавал възнаграждение като юрисконсулт за положен труд по трудово правоотношение с други дружества.Ищцата е получавала обезщетение за временна нетрудоспособност поради бременност и раждане, както и за отглеждане на малко дете.Получавала е и трудово възнаграждение като лекар анестезиолог при сменен режим на работа.
Посочени са касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 и т.3 от ГПК.Подържа се, че формулираните въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС-решение № 249 от 16.7.2010 г по гр.дело № 268/09 на ВКС, Второ ГО и Тълкувателно решение № 1/27.12.2001 г по гр.дело № 2/2001 г и решение № 297 от 21.4.2009 г по гр.дело № 509/08 на ВКС, Второ ГО ; решавани са противоречиво от съдилищата-решение № 1518/26.11.09 г по гр.дело № 1732/09 г на Софийски апелативен съд и решение № 1629/11.10.13 г по гр.дело №1421/13 г на Окръжен съд Пловдив, 7 състав ; и за от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Повдигнати са следните въпроси :
1.Необходимо ли е личното парично участие на съпруга несобственик, във влоговете на едноличното дружество на другия съпруг-собственик, за да се уважи иска по чл.30 от СК, след като такова не е заявено в исковата молба, необходимо ли е, наред с изискванията на чл.30 от СК за уважаване на иска, претендиращия бивш съпруг да е вложил лични средства в дружеството на другия съпруг;
2.Необходимо ли е само претендиращия част от вземанията на другия съпруг да се е грижил за бита в семейството и отглеждането на детето, за да му бъдат присъдени претендираните вземания;
3.Изискването за допринасяне за придобиването с труда си включва ли работата, която ищцата извършва по специалността си или само работата в дружеството на съпруга.
Поставените три въпроса са теоретични, първият от тях дори касае ненаведено с исковата молба твърдение.Те се отнасят до това кои са принципните предпоставки при наличието на които предявения иск по чл.30 от СК следва да бъде приет за основателен.В този смисъл не е допуснато противоречие със соченото от касатора решение № 249 от 16.7.2010 г по гр.дело № 268/2009 г на ВКС, с което по задължителен начин е прието, че искът е осъдителен, а за да бъде уважен следва 1/ да е съществувал брак, който да е прекратен поради развод ; 2/ по време на брака единия съпруг да е придобил определено имущество, което служи за упражняване на професията му, вкл. в хипотезите на имущество вещ и/или вещни права, придобито като едноличен търговец и включено в неговото търговско предприятие по см.на чл.15 от ТЗ или влогове /вземания произтичащи от дялове или акции в търговски дружества/ 3/ придобитите имущества, предмет на заявения иск да са на значителна стойност ; 4/претендиращия дял от стойността на личното имущество съпруг да е допринесъл за придобиването с труда си, със средствата си или с работа з домакинството.Прието е ,че претенцията по чл.30 от СК по естеството си е претенция за парично вземане, съставляващо стойностен /паричен/ еквивалент на дела на претендиращия съпруг-несобственик от личното имущество на съпруга-ответник по иска, служещо за упражняване на професията му.Доказването на всеки един от правно релевантните факти е в тежест на съпруга-несобственик.Искът касае правото на всеки от съпрузите на имуществен коректив чрез стойностен дял, израз на приноса в придобиването за онези имущества-вещи, права върху вещи и вземания, които макар и придобити по време на брака, изначално се считат лични на единия съпруг по см.на чл.20 ал.2-т.е те са изключени от общността.
Обжалваното решение е в съответствие с тази задължителна практика, но въпросът дали искът е за парична стойност, а не конститутивен не е обусловил крайния изход на спора.Искът е отхвърлен поради недоказаност, тъй като процесните вещи и вземания не принадлежат на другия съпруг, а на трето лице-търговско дружество [фирма], в чиито активи са включени и са придобити в резултат на извършваната от същото търговска дейност, с изключение на сумата по личния влог на ответника, която е в размер на 197, 41 лв и следователно не е на значителна стойност, а ищцата по никакъв начин не е доказала принос в придобиването им.В този смисъл не е налице и твърдяното противоречие с Тълкувателно решение № 1/27.12.2001 г по гр.дело № 2/2001 г и решение № 297 от 21.4.2009 г по гр.дело № 509/08 на ВКС, Второ ГО, тъй като ответникът е установил по безспорен начин, че недвижимия имот, двата леки автомобила и сумата по паричната сметка на дружеството са включени в активите на търговското предприятие [фирма] и придобиването им е извършено със средства на дружеството, които са резултат на осъществяваната търговска дейност.
Не е налице и касационното основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.Липсват данни представеното от касатора решение № 1518/26.11.09 г по гр.дело № 1732/09 г на Софийски апелативен съд да е влязло в сила, а цитираното решение № 1629/11.10.13 г по гр.дело №1421/13 г на Окръжен съд Пловдив, 7 състав не е представено по делото.Законът изисква наличието на влезли в сила решения по други дела, в които същият въпрос е решаван противоречиво, на каквато съдебна практика не представляват посочените от жалбоподателката две решения.
В изложението към касационната жалба не е обосновано наличието и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изразяващо се в необходимостта от еднообразно тълкуване на закона по повод противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд във връзка с приложението на чл. 29 СК (отм.), чл.30 от действащия СК или от преодоляване на погрешна постоянна практика по приложението на посочения законов текст.
Предвид отсъствието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, четвърто г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №249/04.06.2014г., постановено по гр.дело №377/2014г. на Окръжен съд-Русе.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.