ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 201
София,10.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 6302 по описа за 2014 година
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Р. М. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.И. Ж. срещу решение № 233 от 27.6.2014 г, постановено по гр.дело № 281/14 г на Добрички окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 55, т.9, стр.60/21.10.2013 г, поправено с решение № 41, т.2, стр.44/19.2.14 г, постановени по гр.дело № 422/13 г на Добрички районен съд, в частта с която е обявен за недействителен по отношение на Г. С. Г. договора за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт до размера на 1/6 ид.част.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано.
Ответникът по касационната жалба Г. С. Г. не взема становище по същата.
Ответницата по касационната жалба М. Д. С. не взема становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима.
По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното :
С обжалваното въззивно решение Добрички окръжен съд е приел, че процесното дарение обективно води до намаляване на имуществото на длъжницата М. С., при липса на насрещна компенсираща престация, с оглед вида на сделката.Приел е, че при безвъзмездна увреждаща кредитора сделка, знание за увреждане от третото лице, с което длъжникът е договарял не се изисква.Приел е, че индиция за знание и намерение за избягване на принудителното изпълнение върху този имот е фактът, че през целия период от упълномощаването на баща й през юли 2008 г до сключване на договора за дарение на 14.12.12 г, пълномощникът не е извършил разпореждане, а това е станало само два месеца след издаване на изпълнителния лист срещу С..Приел е за неубедителни поради пристрастност на свидетелите гласните доказателства, според които ответницата дълги години не подържала връзки с баща си и племенника си и не знаела за извършеното дарение.
Предявеният иск е с правно основание чл.135 от ЗЗД.
По силата на постигната по т.дело № 100/2011 г на Добрички окръжен съд спогодба, с която [фирма] е осъдена да заплати на Г. С. Г. сумата 150 800 лв, ведно с разноски в размер на 8770 лв.На 12.10.2012 г е издаден изпълнителен лист.На 14.12.12 г М. Д. С., Д. М. Д. лично и като пълномощник на първата и Р. Д. М. са дарили на Д. Р. М. апартамент на две нива с площ от 159, 60 кв.м, с кадастрален идентификатор 72624.622.5680.1.2 в [населено място], на [улица] да Д. Р. М., за което е съставен нотариален акт № , т., рег.№ , дело № от г на нотариус Ю. Д..
Г. С. Г. в качеството си на кредитор на ответницата М. Д. С. е предявил иск за обявяване за недействителна по отношение на него горната разпоредителна сделка до размера на притежаваната от нея 1/6 ид.част, като увреждаща го.По делото липсва спор, че Д. М. Д., понастоящем покойник е баща на М. С., Р. М. е неин брат, а надарения Д. М. е негов син или племенник на ответницата.
В отговора по чл.131 от ГПК ответницата е заявила липса на знание у нея като длъжник, както и у лицето, с което е договаряла /ответника Д. М.-касатор в настоящото производство/ за увреждане на кредитора, посредством извършеното разпореждане.Прехвърленият имот бил наследствен от майка й, след чиято смърт С. упълномощила баща си да се разпорежда с него, както и да получи средствата от евентуалната му продажба, за да си осигури по-добър живот.След извършване на упълномощаването ответницата се дезинтересирала от имота, отношенията с баща й охладнели и тя не знаела за извършената сделка, за която узнала едва с получаване на препис от исковата молба по делото.
Касаторът подържа нарушение на материалния закон и на процесуалните правила от страна на въззивния съд.Сочи касационните основание на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
Повдигнати са следните въпроси :
1/Процесуалноправния относно „задължението на съда да обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, за да отговори дали всяка от тях е установила подлежащите на доказване факти” е разрешен според касатора в противоречие с решение № 745/2010 г по гр.дело № 891/2009 г на ВКС, Първо ГО;
2/Материалноправния въпрос, по който според касатора няма задължителна практика, поради което даването на отговор по него попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е следният „необходимо ли е да се установи знанието на лицето, действало чрез пълномощник за извършената безвъзмездна сделка, за да се приеме дали е налице увреждане, в случаите в които пълномощното е дадено преди възникване на задължението.
По първия въпрос.
Касаторът е представил решение № 745 от 9.11.2010 г по гр.дело № 891/2009 г на ВКС, ГК, Първо ГО по приложението на чл.188 ал.1 от ГПК /отм/, установяващ задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, за да отговори дали всяка от тях е доказала фактите и обстоятелствата, с осъществяването на които твърди да са възникнали претендираните от нея правни последици.
Съгласно горното решение и установената практика по приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, съдът преценява доказателствата по делото по вътрешно убеждение и в тяхната цялост. В съответствие включително с цитираното в изложението решение на ВКС, въззивният съд е обсъдил доказателствата и заявените от страните доводи, релевантни за спорното право.Несъгласието на касатора с фактическите и правни заключения на съда не е основание за допускане на касационно обжалване.
По втория въпрос.
Така поставен въпросът изисква да се извърши преценка на правилността на формирания от въззивния съд извод относно неговата основателност предвид наличието или липсата на една от кумулативно изискуемите се предпоставки за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД.В изложението няма доводи по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК извън твърдението, че даденото разрешение във въззивното решение е неправилно.Известно е, че посоченото допълнително основание се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да се доразвие в поддържана от касатора насока. Твърдения и обосновка в тази насока липсват, а това е достатъчно основание за да се приеме, че не е налице основание за допускане на обжалването, съобразно приетото в т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. ОСГКТК ВКС.
Предвид отсъствието на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 233 от 27.6.2014 г, постановено по гр.дело № 281/14 г на Добрички окръжен съд, Гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.