ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 719
София, 04.06.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на втори юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 1403 по описа за 2015 година
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. А., Д. В. Г.-М. и Р. В. Г.-Д. от [населено място], чрез пълномощника им адвокат Б. Б. срещу решение №1769 от 25.08.2014г., постановено по в.гр.д. №4446/2013г. по описа на Софийски апелативен съд, ГК, 2-ри състав. С него е отменено изцяло решение №155 от 20.06.2013г., постановено по гр.д. №595/2012г. по описа на Пернишкия окръжен съд и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл.49, вр. с чл.45 и чл. 86 от ЗЗД, предявени от М. Д. А. /заменена в процеса от правоприемниците й по закон В. Г. А., Д. В. Г.-М. и Р. В. Г.-Д./ срещу [община] за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди-болки, страдания и психичен стрес поради необезпечена сигурност при провеждане на кукерски празник на 14.01.2008г. в [населено място], през време на който в лицето на М. А. била взривена пиратка, вследствие на което лявото й око било увредено до степен 98% загубено зрение, както и за присъждане на законната лихва, считано от 14.01.2008г. до изпълнение на задължението.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по касационната жалба [община] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв.Д. Д. от АК-П.. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно, че подадената касационна жалба е неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287, ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното:
С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд е отменил изцяло първоинстанционното осъдително решение на Пернишкия окръжен съд и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил обективно съединените искове с правно основание чл.49, вр. с чл.45 и чл. 86 от ЗЗД, предявени от М. Д. А. /починала в хода процеса и заместена от правоприемниците й по закон: В. Г. А.-съпруг, Д. В. Г.-М. и Р. В. Г.-Д.-дъщери/ срещу [община] за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психичен стрес поради необезпечена сигурност при провеждане на кукерски празник на 14.01.2008г. в [населено място], през време на който в лицето на М. А. била взривена пиратка, вследствие на което лявото й око било увредено до степен 98% загубено зрение, както и за присъждане на законната лихва, считано от 14.01.2008г. до изпълнение на задължението.
Въззивният съд, въз основа на събраните по делото доказателства, е приел за установено от фактическа страна, че на 14.01.2008г. ищцата е пострадала: видно от Епикриза от 15.01.2008г., издадена от МБАЛ Перник, до 25.01.2008г. тя е била хоспитализирана заради контузия на очната ябълка и околоочната област. От Епикриза от 15.02.2008г., издадена от МБАЛ „Св.Ана”, Очна клиника, е приел за установено, че на 13.02.2008г. ищцата е била оперирана, като била отпрепарирана конюктивата и чрез склерални инцизии била осъществена вектректомия с почистване на базата на стъкловидното тяло и имплантация на силикон. От заключенията на назначените в първата инстанция съдебно-медицински експеризи въззивният съд е приел за установено, че два месеца по-късно, поради спонтанно отлепване на ретината, е проведена втора операция, а на 30.04.2009г. трета операция е проведена в [населено място]- Г.. На 05.07.2011г. следва операция на същото око в болница „Токуда.” в [населено място]. При преглед на пациентката е установено тристранно (с изключена възможност за поемане на светлина от четвърта посока) светлинно възприятие, което обосновава 98% намалено зрение. От заключението на вещото лице-невролог съдът е установил, че ищцата е имала психическо страдание с голяма давност, с депресивна симптоматика, овладявана към момента на прегледа с медикаментозна терапия. От показанията на свидетелката В. С. съдът е установил, че същата е била на площада на 14.01.2008г., където е видяла ищцата, но не останала с нея. Свидетелката видяла, че от кукерите „хвърчат” пиратки, без да може да определи конкретен участник в проявата, който ги използва. След дни узнала, че ищцата е пострадала от пиратка. От представеното разпореждане от кмета на [община] до началника на РУП Р. за провеждането на 14.01.2008г. на общински сурвакарски празник, съдът е приел за установено, че именно [община] е организатор на събитието. Със същото разпореждане е обезпечено пространство за провеждане на събитието (спиране на движението и освобождаване на паркинг от автомобили).
От така установеното от фактическа страна, Софийският апелативен съд е направил следните правни изводи:
Чл.44, ал.1, т.4 ЗМСМА вменява в задължение на Кмета организирането на опазването на обществения ред (чрез писмени заповеди, задължителни за началниците на съответните структури на МВР). По позитивен път изпълнението или полагането на усилия за изпълнението на това задължение подлежи на доказване от ответника. Обезпечението на пространството за провеждане на проявата не е свързано с осигуряване сигурността на участниците и публиката. Липсват доказателства, че ако и доколкото в издадената на основание чл.21, ал.2 ЗМСМА от Общинския съвет Наредба за обществения ред на територията на [община] има забрана за използване на пиротехнически средства на обществени открити места, тази част от Наредбата е доведена до знанието на участниците в проявата (изпълнители и публика). На това основание съдът е приел, че ответникът не е оборил твърдението на ищцата, че не е обезпечил обществения ред и сигурността на участниците в кукерското тържество на 14.01.2008г., тоест проявил е противозаконно бездействие.
Като основателно, обаче, въззивният съд е приел второто възражение на ответника (въззивник) за това, че ищцата не е доказала чрез пълно и главно доказване момента и мястото на получаване на травмата (деликтът, който я е увредил). Липсват показания от преки очевидци на случилото се. В исковата молба ищцата сочи, че е била в движение по улицата, а свидетелката С. твърди, че ищцата е била сред публиката на събитието. Съдът е приел, че не е установено кое лице и по какъв повод е използвало пиратката, наранила ищцата, за да може увреждането да се свърже с бездействие от страна на ответника. Твърдението на свидетелката С., че кукерите са хвърляли пиратки не изключва, според въззивния съд, възможността други лица и на друго място да са ползвали пиротехнически устройства и това ползване да е наранило ищцата, без към него отношение да има (да следва да го контролира) [община]. Съдът е приел, че отговорността по чл.49 ЗЗД е безвиновна. Тя е гаранционна и цели да обезпечи обезвреда на последиците от деликтно поведение. Недоказаността на деликта (чийто елемент е причинната връзка между вредата и заявено и доказано противоправно поведение) изключва отговорността на обезпечаващия отговорността (въпреки неговата доказана неизправност в конкретния случай). Поради това въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл.49 ЗЗД не е доказан. Този извод е обосновал и извода за неоснователност на акцесорния иск с правно основание чл.86 ЗЗД.
Касаторът поддържа нарушение на материалния закон и на процесуалните правила от страна на въззивния съд. Сочи касационните основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решение №1769 от 25.08.2014г. по в.гр.д. №4446/2013г. на Софийски апелативен съд, ГК, 2-ри състав поради следните съображения:
Жалбоподателите не са формулирали въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не е налице общата предпоставка на този законов текст за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Според ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Както е разяснено в ТР № 1/2009г., материалноправният или процесуалноправният въпрос, на който се позовава жалбоподателят, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. По отношение на твърденията на касаторите за несъобразяване от страна на въззивния съд с представени по делото доказателства, доводите им и закона, настоящият съд намира, че наличието на такъв порок би довело до извод за необоснованост на обжалваното решение, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, което би било основание за неговото касиране съобразно чл.281, т.3 ГПК като неправилно, но не съставлява основание за допускане до касационно обжалване. В настоящото производство не могат да се проверят изводите на съда за обоснованост, респ. прилагане на материалния закон към установените по делото факти. Така, както е формулирано, приложеното изложение към касационната жалба обосновава касационни оплаквания относно порочността на обжалваното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество едва след допускане на решението до касационно обжалване. Основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК са различни от тези по чл. 281, т. 3 ГПК, на които всъщност се позовават касаторите.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК жалбоподателите дължат на ответника по касационната жалба направените от него разноски в размер на 500 лв, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, които са поискани своевременно с отговора на касационната жалба и за тях са представени надлежни доказателства, съгласно задължителните указания, дадени с т.1 от ТР № 6/2013 г., ОСГТК на ВКС.
С оглед на гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1769 от 25.08.2014г., постановено по в.гр.д. №4446/2013г. по описа на Софийски апелативен съд, ГК, 2-ри състав.
ОСЪЖДА В. Г. А., Д. В. Г.-М. и Р. В. Г.-Д. от [населено място] да заплатят на [община] на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски в размер на 500 лв./петстотин лева/, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.