О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
гр.София,
17.02.2015г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 712 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение № 3480 от 02.12.2014 г. по гр.д.№ 2625/ 2014г., с което Окръжен съд Варна, като е потвърдил първоинстанционното определение на Районен съд Варна, е върнал исковата молба на Т. Д. П., Н. Т. П., Л. Т. П. и е прекратил производството по делото.
Жалбоподателите – Т. П., Н. П. и Л. П., чрез процесуалния си представител адв. Н. Т., поддържат, че следва да се допусне касационно обжалване и молят да бъде отменено обжалваното определение като се върне делото за разглеждане от първоинстанционния съд за извършване на дължимите по исковата молба съдопроизводствени действия.
Ответниците по жалбата – Д. С. С. и Д. М. Б. – редовно уведомени не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
С искова молба от 18.08.2014 г. ищците, жалбоподатели в настоящото производство са предявили иск с правно основание чл. 109 ЗС срещу Д. С. и Д. Б. за осъждане ответниците да извършат ремонт на водопроводната и канализационна инсталация на ап. в сградата на [жк], [жилищен адрес] в [населено място] и да отстранят възникналия теч в тези инсталации.
В хода на образуваното производство първоинстанционният съд е указал на ищците по реда на чл. 129 ГПК да остранят нередовностите на исковата си молба, като включително представят схема и данъчна оценка на недвижимия имот с оглед определяне на дължимата държавна такса. С допълнително определение от 23.09.2014 г. съдът е оставил без движение исковата молба до внасяне на дължимата държавна такса, определена съгласно чл. 71, ал.2 ГПК. Поради неизпълнение на дадените указания от ищците, исковата молба е върната, а образуваното производство по нея – прекратено. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е намерил довода на ищците, че негаторният иск по чл. 109 ЗС е неоценяем, за неправилен.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че постановеното от Варненския районен съд акт е правилен като изцяло е споделил съображенията му. Изложил е аргументи, че искът по чл. 109 ЗС е собственически, тъй като с него се осъществява защита на срещу неоснователни действия, с които се нарушава или се създава опасност за спокойното упражняване на правото на собственост, поради което искът е оценяем и държавната такса следва да се определи според данъчната оценка на имота.
Като са обжалвали определението на въззивния съд жалбоподателите, чрез процесуалния си представител поддържат, че с определението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора, а именно : „Оценяем ли е искът, при който съсобственикът на един недвижим имот в сграда в режим на етажна собственост иска да бъде осъден ответникът – негов съсед – да преустанови бездействието си, с което уврежда имота, като извърши поправка на увредени в своя имот съоръжения, които увреждат имота на ищеца?”. Считат, че въпросът е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото – основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че в случая е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение, с което се прекратява производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция обаче би била налице, само ако съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, както твърдят касаторите в изложение по чл.284, ал.3 ГПК. В случая формулираният от жалбоподателите въпрос е обуславящ за делото и е предопределил решаващата воля на постановилия атакуваното определение съдебен състав, но не е налице соченото от жалбоподателите оснавние за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателите не твърдят липса на съдебна практика по поставения от тях въпрос, което да формира празнота в правоприлагането и юриспруденцията по сочения въпрос, налагаща установяването на нови разрешения с оглед развитието на правото. По поставения от жалбоподателите въпрос е налице задължителна практика на ВКС, в съответствие с която се е произнесъл и въззивният съд, приемайки че искът по чл.109 ЗС е оценяем. В практиката, изразена и в постановени от състави на ВКС определения от 17.03.2014г. по гр.д.№ № 209/2014г. , ІІІ г.о. на ВКС, по ч.гр.д. №1676/2013г., ІV г.о. на ВКС и по ч.гр.д. №512/2012 г.,ІV г.о. на ВКС се приема, че при предявен негаторен иск се прилага разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, според която размерът на цената на иска е данъчната оценка на имота или на вещното право, а ако няма такава – неговата пазарна цена.
Установената практика по поставени от жалбоподателите въпрос не е неправилна и не се налага да бъде допускано касационно обжалване на въззивното определение с оглед нейното осъвременяване, в който случай би било налице основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения съдът:
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване определение № 3480 от 02.12.2014 г. по гр.д.№ 2625/ 2014 г. на Окръжен съд Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: