ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 715
София, 06.11.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 4390 по описа за 2015 година
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Т. К. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв.М. Б. от САК срещу определение № 7752 от 8.4.2015 г, постановено по гр.дело № 19913/2014 г на Софийски градски съд, ГО, Втори „В“ въззивен състав, с което е оставена без уважение молбата й вх.№ 16688/10.2.2015 г с правно основание чл.248 от ГПК за допълване в частта за разноските на постановеното на 13.1.2015 г по делото определение.
В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което искането по чл.248 от ГПК бъде уважено, тъй като са налице процесуалните предпоставки за това.
Ответникът К. Д. Н. не взема становище по частната жалба.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна.
От данните по делото се установява следното :
С решение от 18.7.2014 г, постановено по гр.дело № 907/2011 г, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 44 състав е осъдил К. Д. Н. да предаде на Р. Т. К. собствеността и владението на жилище в [населено място], на ет. от жилищната сграда на [улица], с площ от 93 кв.м.С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни предявените от К. Д. Н. срещу Р. Т. К. искове по чл.72 ал.3 от ЗС и чл.59 ал.1 от ЗЗД за сумите 2 027, 53 лв и 2683, 50 лв като неоснователни.
На 25.8.2014 г К. Д. Н. е подал до Софийски градски съд въззивна жалба срещу решението на СРС, 44 състав, в частта с която е уважен иска по чл.108 от ЗС и в частта, с която са отхвърлени предявените от него облигационни искове.С разпореждане от 27.8.14 г съдът е оставил жалбата без движение за отстраняване на нередовността й чрез внасяне на държавна такса в размер на 406, 61 лв.На 5.11.2014 г е постъпила писмена молба от процесуалния представител на ответника Н.-адв.С. Б., която заявява, че подържа подадената въззивна жалба само в частта, с която се обжалва решението относно отхвърлените облигационни искове, във връзка с което представя квитанция за внесена държавна такса в размер на 94, 22 лв, като в останалата част заявява, че оттегля подадената от доверителя й жалба.
На 7.11.2014 г съдията е поставил резолюция върху молбата да се изпрати препис от въззивната жалба на противната страна за отговор в двуседмичен срок.Съдът не е разпоредил и липсват данни за връчване на препис от молбата от 5.11.14 г за частично оттегляне на жалбата.
В двуседмичен срок от получаване на копие от въззивната жалба Р. Т. К. е депозирала чрез пълномощника си адв.Б. писмен отговор като е изложила съображения относно решението в частта за иска по чл.108 от ЗС и относно предявените облигационни искове.Заявила е искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция.С отговора не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.
На 13.1.2015 г съдът е прекратил производството по жалбата в частта, с която се обжалва първоинстанционното решение, с което искът по чл.108 от ЗС е уважен.Препис от определението за прекратяване е връчен на адв.Б. на 4.2.15 г.С молба от 10.2.2015 г адв.Б. е заявила, че прилага договор за правна помощ с уговорено пред въззивната инстанция възнаграждение за защита по иска с правно основание чл.108 от ЗС в размер на 900 лв.От договора за правна помощ е видно, че възнаграждението е заплатено на 5.2.2015 г-т.е след връчване на съобщението за прекратяване на производството в частта относно иска по чл.108 от ЗС.Липсва причинната връзка между сторената разноска и процесуалното действие за което се отнася.Така направена тя остава за сметка на страната, която я е договорила и заплатила на процесуалния си представител след като е узнала за прекратяването.Тази разноска не следва да се репарира от противната страна.Поради което молбата по чл.248 от ГПК е неоснователна и законосъобразно е оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 7752 от 8.4.2015 г постановено по гр.дело № 19913/2014 г на Софийски градски съд, ГО, Втори „В“ въззивен състав, с което е оставена без уважение молбата й вх.№ 16688/10.2.2015 г с правно основание чл.248 от ГПК за допълване в частта за разноските на постановеното на 13.1.2015 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.