О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1463
София 21.12.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 6086 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Д. К. чрез адв.И. Ц. срещу решение № 139 от 18.09.15г., постановено по в.гр.дело № 149/15г.на Окръжен съд – Търговище,с което е потвърдено решение № 83 от 14.04.15г.по гр.дело № 87/15г.на Поповския районен съд.С него са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от същата страна против П. – [населено място].Като основания за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед №РД-12-38/9.12.14г.на Министъра на образованието и науката,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца от длъжността „директор”,по инициатива на работодателя на основание чл.331 КТ,е законосъобразна.От фактическа страна е прието за установено следното:С писмо изх.№ 0602 -1738 от 9.12.14г.Министърът на образованието и науката е отправил до ищеца предложение по реда на чл.331 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение срещу изплащане на обезщетение в 6-кратен размер на полученото от ищеца последно брутно трудово възнаграждение.С писмо изх.№ 600/11.12.14г.ищецът е изразил становище,че предложението е неприемливо,тъй като размерът на последното му трудово възнаграждение бил в размер само на 384 лв.На 12.12.14г.по електронната поща е изпратен отговор до ищеца от МОН по повод размера на обезщетението.С писмо изх.№ 603/15.12.14г.ищецът е уведомил ресорния министър,че предложението се счита за прието,ако обезщетението по чл.331 ал.2 КТ бъде изчислено на база брутното трудово възнаграждение за пълен работен месец или в пълен размер на 5760 лв.На 16.12.14г.на ищеца била връчена атакуваната заповед,а на 18.12.14г.било преведено уговореното обезщетение по чл.331 КТ в размер на 5760 лв.
При тези данни по делото въззивният съд е направил извод,че е осъществен фактическия състав на чл.331 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение – предложението на работодателя е получено от служителя на 10.12.14г.и е прието окончателно от него на 15.12.14г.,т.е.в рамките на 7-дневния срок.Изложени са съображения,че кореспонденцията между страните досежно начина на определяне размера на обезщетението в рамките на този срок,е без правно значение относно валидността на предложението и приемането му.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.
Въпросът: След получаване на предложението,то поражда ли сила и ако поражда такава,може ли да бъде променено впоследствие, не е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложеното решение № 83 от 29.05.13г.по гр.дело № 334/12г.на ІV г.о.,на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК,тъй като в него е прието,че съглашението по чл.331 ал.1 КТ между страните по трудовоправната връзка може да бъде изменяно,прекратявано,разваляно или отменяно само по взаимно съгласие на страните,а в случая такова съгласие е постигнато.
С цитираното решение е отговорено и на въпроса: поставянето на условие от работника за базата на изчисление на обезщетението валидно волеизявление ли е за приемане на предложението по чл.331 КТ.Решение № 69 от 20.04.12г.по гр.дело № 898/11г.на ІІІ г.о.на ВКС,на което се позовава жалбоподателя, е неотносимо, тъй като е постановено по приложението на чл.325 т.1 КТ. Обезщетението по чл.331 ал.1 и ал.2 КТ и неговият размер мотивират волята на работника или служителя да даде съгласие за прекратяване на трудовия договор на това основание и този имуществен елемент отличава взаимното съгласие по чл.331 КТ от взаимното съгласие по чл.325 ал.1 КТ.
Въпросът кой е моментът на прекратяване на трудовото правоотношение по чл.331 КТ също не е разрешен в отклонение от практиката на ВКС.Според решение № 144 от 23.02.10г.по гр.дело № 3101/08г.на ВКС,V г.о.трудовото правоотношение,което се прекратява без предизвестие,се счита прекратено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора.Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с тази практика.Приложеното решение № 97 от 3.07.13г.по т.дело № 533/12г.на ВКС,ТК не е относимо към момента на прекратяване на трудовото правоотношение,а е постановено по спор за цената по договор за извършване на СМР.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящата хипотеза не е такава.Въпросът: Има ли разлика между срок за произнасяне по предложението и срок за приемането му или двете са едно и също, не от значение за точното приложение на закона,както и за развитие на правото.Разпоредбата на чл.331 ал.1 КТ е ясна и не се нуждае от тълкуване.Законът предоставя на работника или служителя ,към когото е отправено предложението ,правото да реагира в 7-дневен срок – да заяви писмено и изрично,че го приема,да заявили писмено и изрично ,че не го приема или да не направи никакво волеизявление в 7-дневния срок.Съответно последиците от тези три възможни варианта на поведение на работника или служителя са различни и се преценяват от решаващия съд съобразно установено по делото.В разглеждания случай въззивният съд е приел,че ищецът е приел предложението в 7-дневния срок и трудовия договор е прекратен.
Въпросът: Писмен отговор на предложение по чл.331 без срок за приемане,съдържащ неприемането му и достигнал до предложителя в срока за произнасяне поражда ли сила или предложението остава валидно не е релевантен доколкото са формирани правни изводи от въззивния съд,че страните са постигнали съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
С оглед изхода на производството жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата сумата 700 лв съдебни разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 139 от 18.09.15г., постановено по в.гр.дело № 149/15г.на Търговищкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. Д. К.,ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на П. [населено място], [улица] сумата 700 лв /седемстотин/съдебни разноски за ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.