О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1076
София,02.10.2015г.
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №3484/2015г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 22.12.2014г. по гр.д.№3057/2014г., с което АС София е уважил иск с с правно основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ.
Жалбоподателят – П. на РБ, чрез процесуалния си предствител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Ответникът П. Б. Д., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддърж, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение е осъдил П. на РБ да заплати на П. Б. сумата от още 4 000.00 лева (разликата между присъденото обезщетение от 5 000.00 лева и действително дължащото се такова от 9 000.00 лева) обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 05.05.2010 година до окончателното изплащане и сумата от 5.00 лева разноски по делото. Със същото решение въззивният съд, като е потвърдил решението на районния съд, е отхвърлил иска до пълния му предявен размер.
Установено е по делото, че с влязла в сила на 05.05.2010г., присъда от 19.04.2010 г. по н. о. х. д. № 1258/2008г. по описа на Софийски районен съд, П. Б. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2, във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с ал. 1 НК, изразяващо се в това, че на 01.07.2000 г. в съучастие, като съизвършител, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот-срязал с клещи фабричната верига на велосипеда и използване на техническа средство-клещи, е отнел чужда движима вещ-велосипед марка „Радиант“ от владението на Г. В., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои. Прието е, че съдебното производство е било образувано въз основа на обвинителен акт от 31.01.2008 г. по досъдебно производство № 753/2001 г. по описа на 04 ТО ССлС и пр. пр. № Н 693/2005 г. по описа на Софийска районна прокуратура, като е насрочено за разглеждане в съдебно заседание с разпореждане от 10.04.2008г. по посоченото по-горе дело на Софийски районен съд. Установено е, че с постановление от 28.03.2007 година за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение П. Б. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 753/2001 година по описа на 04 ТО ССлС за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2, във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, като е взета мярка за неотклонение „подписка“.
С оглед на установеното по делото съдът е счел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на П. на Република България за претърпените от П. Б. вследствие на обвинението неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ. Съдът е взел предвид обстотелствата, че ищецът-ответник по жалба, след повдиганена обвинението, е станал много нервен, околните са започнали да го избягват,започнал е да се държи лошо с домашните си, не е могъл да спи, викал е, не е давал да му се правят забележки, не е могъл да се разбира с околните. С оглед на изложените съображения съдът е счел, че действително са налице претърпени неимуществени вреди от посоченото по-горе наказателно производство, изразяващи се в негативни емоционални, психически и психологически преживявания, които подлежат на обезщетение. Предвид на това и с оглед на. обстоятелството, че наказателното производство е продължило за период от около десет години съдът намира, че сумата от 9 000 лева справедливо ще обезщети ищеца за претърпените от него вреди.
Върху така присъденото обезщетение се дължи законна лихва за забава, считано от датата на влизането в сила на оправдателната присъда, а именно 05.05.2 010 година до окончателното плащане.
В изложение по чл.284, ал.3 П. на РБ поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото в съвкупност, за критериите които следва да се имат предвид при определяне на обезщетение по чл.52 ЗЗД и за точното приложение на раподредбата на чл.5, ал.2 ЗОДОВ. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Позовава се на т.2 от ППВС№4/1968г.,т.3 и 11 ТР№3/2004г. ОСГК на ВКС и представя решение от 15.03.2012г. по гр.д.№434/2011г.,ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че съдт е длъжен да вземе предвид всички обстоятелства от значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване и решение от 14.06.2011г. по гр.д№372/2010г., І. г.о. на ВКС за приложението на чл.5, ал.2 ЗОДОВ.
С оглед данните по делото и изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение само по поставеният от жалбоподателя въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства и да изложи мотиви за всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението /включително наличието на съпричиняване на вредите/ на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /т.3 от ТР№3/2004г. ОСГК на ВКС/, тъй като постановяване на решението в обжалваната му част при преценка само на част от доказателствата, е довело до разрешаването на този процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.12.2014г. по гр.д.№3057/2014г., с което АС София е уважил иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. за насрочване в открито съдебно заседание и призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: