О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
гр.София, 25.04.2016 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч. гр.д. № 1654 описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение № 74 от 2 март 2016 г., постановено по гр.д. № 660/2016 г., с което състав на Върховния касационен съд, IV г.о., е оставил без разглеждане касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № V-93 от 21.10.2015 г. по гр.д. № 1270/2015 г. на Окръжен съд – Бургас и е прекратено производството по делото поради недопустимост на касационната жалба на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Недоволен от постановеното определение е частният жалбоподател [фирма], [населено място], който чрез процесуалния си представител обжалва същото. В жалбата се поддържа, че определението е незаконосъобразно и неправилно в същото е прието, че са предявени искове, имащи за предмет годишните вноски по договори за управление на недвижими имоти, чиято цена е под 5000 лева. Поддържа се, че всяка от исковите претенции има за предмет целия период на неизпълнение на същите, поради което и цената на всеки от предявените искове е над визираната в чл. 280, ал. 2 ГПК сума от 5000 лв. и производството пред ВКС е допустимо
Ответникът по частната жалба Д. К. О., действащ чрез процесуалния си представител, заявява становище за неоснователност на същата. В отговора се поддържа, че всяка от уговорените с трите договора годишни вноски е самостоятелно парично вземане и поради това е и самостоятелна искова претенция, чиято изискуемост, падеж и условия на плащане настъпват в различен момент.
Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е основателна.
За да постанови определението си, съставът на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд е приел, че с исковата си молба ищецът по делото [фирма] е предявил срещу Д. О. множество обективно съединени искове, всеки от които има за предмет отделна парична вноска, дължима по три договора за поддръжка и управление на апартамент №.. апартамент №.. и апартамент № .., находящи се в жилищна сграда в /КК/, област Б.. Прието е, че претендираните парични вземания са толкова, колкото са съответните просрочени годишни периоди, за които се дължи възнаграждение за поддръжка и управление на посочените недвижими имоти. Въз основа на приетото, съставът на ВКС е формирал извод, че всеки от предявените обективно съединени искове е под прага за касационно обжалване, установен в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което и подадената касационна жалба е недопустима.
Определението е неправилно.
Правилни са изложените от състава на Върховния касационен съд съображения, според които искът черпи основанията си от гражданското правоотношение и фактите, които обуславят съществуването му. Формираните на тази основа изводи обаче относно броя на исковете и цената на всеки от тях не съответстват на заявените в исковата молба обстоятелства и петитума на същата, определящи предмета на делото.
От твърденията в исковата молба и представените към нея договори за поддръжка и управление на недвижим имот, от които ищеца черпи претенциите си, се установява, че дружеството е приело да управлява и поддържа за срок от 10 години имоти, собственост на ответника, а последният се е задължил да заплаща всяка година, по всеки от процесните договори, възнаграждение от по 869 лева, като при забава същото се дължи в двоен размер, какъвто са претендира от дружеството в исковата молба. В същата дружеството поддържа, че ответникът не е изпълнил задълженията си по три договора, за периоди от по четири години, поради което претендира последният да бъде осъден да заплати дължимите периодични възнаграждения, заедно с обезщетение за забава на основание чл.79 ЗЗД. Така уговорените клаузи сочат, че се касае до договори, по силата на които за ответника са възникнали задължения за периодични плащания за определено време, т.е. размерът на цената на иска следва да се определи при условията на чл. 69, т. 6 ГПК – от сбора на всички платежи. В процесния случай по договорите за поддръжка и управление на недвижими имоти в комплекс /фима/, /КК/, а именно : апартамент № .., се претендира сумата общо от 6 085,45 лв, която представлява сборът от платежите за всички периоди (от 2011 до 2014 г.); за апартамент № .., се претендира сумата от 7 982,18 лв, а за апартамент № .. – 6 085,45 лв. Всяка от посочените суми представлява цена на иск, която надвишава установения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален праг за касационно обжалване, което налага извод за допустимост на касационната жалба.
Поради изложените съображения постановеното от тричленния състав на четвърто гражданско отделение определение е неправилно и следва да бъде отменено, а касационната жалба следва да бъде върната на състава на ВКС , ІV отделение за осъществяване на дължимите съдопроизводствени действия по разглеждането й.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ОТМЕНЯ определение № 74 от 2 март 2016 г., постановено по гр.д. № 660/2016 г., с което състав на Върховния касационен съд, IV г.о., е оставил без разглеждане касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № V-93 от 21.10.2015 г. по гр.д. № 1270/2015 г. на Окръжен съд – Бургас.
ВРЪЩА делото на състав на четвърто гражданско отделение на ВКС за продължаване на съдопроизводствени действия по разглеждането на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № V-93 от 21.10.2015 г. по гр.д. № 1270/2015 г. на Окръжен съд – Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: