О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1273
София 17.11.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3980 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. С. В. чрез адв.Л. Г. и адв.К. П. срещу решение от 28.01.14г., постановено по в.гр.дело № 1563/13г.на Софийски градски съд,с което е отменено решението от 12.12.12г.по гр.дело № 41179/12г.на СРС,62 състав в частта,с която са уважени исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 т.2 и т.3 КТ,последният иск за сумата 2750 лв и е постановено друго,с което исковете са отхвърлени.
Като основание за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба [фирма] чрез адв. Б. Ц. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Постъпила е от ответника и насрещна касационна жалба срещу въззивното решение.В приложеното изложение се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 157 от 9.07.12г.на изп.директор на ответното дружество,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца М. В. от длъжността „монтажник аудио-визуално оборудване”,на основание чл.190 ал.1 т.5 и т.7 КТ – поради дисциплинарно уволнение,за ощетяване за граждани чрез измама в цената на услугата и неиздаване на фискален касов бон,е законосъобразна.Изложени са съображения,че дисциплинарното наказание е наложено в рамките на двумесечния срок от откриване на нарушението.Прието е,че заповедта за уволнение е изготвена в съответствие с изискванията на чл.195 ал.1 КТ – отразените в нея дисциплинарни нарушения са индивидуализирани достатъчно ясно и подробно,с посочване на време и място на извършването им и в какво се изразяват,по начин,който дава възможност на работника да узнае за конкретните факти,които са причина за наказанието му.Съдът е направил извод,че работодателят надлежно е изпълнил и задължението си по чл.193 ал.1 КТ,като на 19.05.12г.е изискал и приел на 21.05.12г.писмените обяснения на ищеца ,т.е.преди да наложи дисциплинарното наказание.По съществото на спора след анализ на събраните писмени и гласни доказателства по делото въззивният съд е приел за установено,че В. е извършил описаните в уволнителната заповед дисциплинарни нарушения,чиято тежест обосновава налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание и в тази връзка е счел за неоснователно възражението на ищеца за нарушение на чл.189 КТ.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Въпросът :следва ли да се приеме,че писмените обяснения са поискани и дадени пред работодателя,когато по делото е установено,че същите са поискани и дадени пред лице,което не е упълномощено за това,не е обусловил въззивното решение.Това е така,защото съдът не е приел такава фактическа обстановка.Прието,че работодателят е поискал и приел обясненията на работника преди налагане на дисциплинарното наказание,с което е спазил изискването на чл.193 ал.1 КТ. Оспорването на доказателствените изводи на съда не е основание за допускане на касационно обжалване.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Въпросът :може ли заповедта за уволнение да се мотивира чрез препращане към друг акт,който не е доведен до знанието на работника или служителя не е от значение за изхода на спора.В разглеждания случай въззивният съд е приел,че процесната заповед е достатъчно мотивирана,за да може наказания работник да се защити ефективно.Отделен е въпросът,че с уведомлението,с което работодателят му е поискал обяснения по случая,е приложено копие от жалбата на недоволния клиент.
Процесуалноправният въпрос: допустимо ли е съдът служебно да допуска свидетел на страна,без това да е поискано от него както с отговора на исковата молба,така и в първото по делото заседание и след приемане на доклада по делото,не съответства на данните по делото.Първоинстанционният съд не е допуснал служебно свидетел на ответника,а в доклада е дал указания относно подлежащите на доказване обстоятелства.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира ,че не е налице общото основание чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На основание чл.287 ал.4 ГПК насрещната касационна жалба не следва да се разглежда.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV Г.О.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.01.14г., постановено по гр.дело № 1563/13г.на Софийски градски съд,АО,ІІІ-В състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: