О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 743
София,30.05.2014г.
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №1891/2014г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадена касационна жалба срещу решение от 06.01.2014г. по гр.д.№2777/2013г. на АС София в частта му, с която е уважен частично иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване с правно основание чл.2, ал.1,т.2 ЗОДОВ.
Жалбоподателят – П. на РБ, поддържа, че в решението си съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение е осъдил П. на България, на основание чл. 2, ал.1, т. 2 ЗОДОВ, да заплати на А. М. сумата 15000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършено престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, вр. чл. 20, ал. 2 НК, приключило с оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 11. 06. 2010 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 100000 лв. искът е отхвърлен.
Съдът е приел, че А. М. от 08. 01.2007г. до 11.06.2010г. е бил обвиняем и подсъдим за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК – за това, че на 16. 11. 2002г., на М. К., в съучастие като съизвършител със С. М. и И. С., в качеството си на длъжностно лице – старши митнически инспектор, в кръга на службата си е съставил официален документ, в който е удостоверил невярното обстоятелство, че лек автомобил м. „М.”, модел , е доставен с транспортно средство кораб – моторен кораб на М. К., с цел този документ да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства. Установено е, че с присъда от 03. 11. 2009г. по НОХД № 427/2008 г. на РС Сливница, потвърдена с окончателно решение от 11. 06. 2010 г. по ВНОХД № 29/2010 г. на ОС София същият е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение, поради несъставомерност на деянието от обективна страна, както и, че през периода на наказателното производство по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „подписка”.
Прието е, че в резултат на повдигнатото обвинение ищецът проявил реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията, която е отзвучала, както и че повдигнатото обвинение е оказало негативно влияние в отношенията между ищеца, съпругата му и дъщеря му – дъщеря му го обвинявала, че търпяла подигравки, че е дете на престъпник и не искала да ходи на училище, било променено отношението на колегите му, на членовете на общинския съвет и на жителите на С. – хората се отнасяли към него като към престъпник, говорили че е корумпиран, участва в нечисти сделки, наричали го крадец, разбойник и мошеник, рейтингът му спаднал рязко и участието му на изборите за кмет на града приключило катастрофално, колегите му не желаели да работят с него, в общинския съвет непрекъснато търпял подмятания.
Съдът е счел, че предявеният иск по чл.2, ал.1,т .2 ЗОДОВ е доказан по основание и че П. на РБ следва да носи отговорност за вредите от незаконно наказателно преследване.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът е взел предвид следните обстоятелства: продължителността на периода на незаконното повдигане и поддържане на обвинение /3 години, 5 месеца и 11 дни/ и взетата по отношение на същия най-лека мярка за неотклонение „подписка”; тежестта на престъплението, в което е бил обвинен ищецът – престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; общественото положение на ищеца към повдигане на обвинението – същият е бил митнически инспектор, член на общинския съвет, кандидат за кмет в местните избори и известен сред жителите на населеното място; интензитета на преживените от същия негативни емоционални изживявания и отражението, което воденото наказателно производство е имало на психиката му – ищецът изпитвал срам и неудобство заради повдигнатото обвинение, притеснявал се за делото, чувствал се унизен, търпял негативно отношение на приятели, познати, колеги, жители на града, допълнително засилени заради широкия отзвук на наказателното преследване в обществото; допълнителни страдания търпял и от проявеното от съпругата му и дъщеря му укорително отношение, както и от чувството за вина от факта, че воденото срещу него дело се отразило негативно и на членовете на семейството му; проявената от същия реакция на тежък стрес и разстройства в адаптацията, отзвучала след оправдаването му и обществено-икономическите условия в страната в периода на обвинението. Съобразявайки всички тези факти и разпоредбите на чл чл. 4 ЗОДОВ и 52 ЗЗД съдът е счел, че сумата 15000 лв. би обезщетила ищеца за претърпените неимуществени вреди.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК П. на РБ поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за зъдолжението на съда да прецени всички доказателства по делото и за критериите за определяне на справедливо обезщетение. Представя решение от 04.06.2012г. по гр.д.№708/2011г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че справедливостта включва винаги конкретни и относими към стойността факти за засегнатите блага, решение от 27.04.2012г. по гр.д.№748/2011г., ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че се преценяват всички обстоятелства и решение на въззивен съд без отбелязване да е влязло, поради което не следва да се съобразява при преценка за допустимостта на касационното обжалване. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя въпроси на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл в решението си по всички въпроси от значение за спора касаещи преценката за “справедливото” обезщетяване на неимуществените вреди, в съответствие с практиката на ВКС, включително и в посочените от жалбоподателя решения. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение и за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС.
В съответствие с практиката на ВКС съдът е дал отговор и на въпроса за зъдлжението на съда да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доказателства по делото. В трайната и задължителна съдебна практника на ВКС, обективирана в т. 19 на TP № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК задължителни за съдилищата в страната решения: от 22.04.2010 год., по гр.д.№ 1413/ 2009 год. на IV-то г.о., от 24.03.2010 год., по гр.д.№ 47/2009 год., от 12.10.2010 год., по гр. д. № 1246/2009 год. на IV-то г.о. и от 08.11.2011 год., по т. д.№ 823/2010 год. на II т.о. на ВКС и др., касационната инстанция е подържала разбирането, че въззивният съд следва да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първоинстанционния съд доказателствен материал и по свое вътрешно убеждение, съобразно разпоредбите на процесуалния закон да изгради свои самостоятелни фактически и правни изводи, които да намерят отражение в мотивите на въззивния съдебен акт и с тях да даде изричен отговор на направените от страната доводи по делото и заявените пред него оплаквания, което съотвествува и на възприетото с обжалваното решение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.01.2014г. по гр.д.№2777/2013г. на АС София в частта му, с която е уважен частично иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: