О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
София, 07.04.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на пети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1161 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадена касационна жалба от Софийска градска прокуратура срещу решение от 21.12.15г.по в.гр.дело № 17851/14г. на Софийски градски съд в осъдителната му част.В приложеното изложение жалбоподателят счита,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК по въпроса по приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди,като разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика,решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Не е приложена съдебна практика.
Ответникът по жалбата С. Г. С. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че са налице предпоставките на чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ/в редакция преди изм.в ДВ бр.98/12г./ – ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление по чл.260 ал.1 НК,за което е бил оправдан с присъда от 30.09.10г.по нохд № 813/10г.на СГС,13 състав,влязла в сила на 14.05.11г.Наказателното преследване е продължило близо две години,като му e била наложена мярка за неотклонение „подписка”.В съответствие с задължителната практика на ВКС /решение № 388 от 2.12.13г.по гр.дело № 1030/12г.на ВКС,ІV г.о./са изложени съображения,чe обезщетение за неимуществени вреди се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях,тъй като негативните преживявания и страдания на лицето при незаконно обвинение,не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер и подлежат на обезщетяване в реален паричен еквивалент.Съдът,като е взел предвид всички обстоятелства,които обуславят тези вреди – предмета на наказателното производство,тежестта на повдигнатото обвинение,продължителността му,взетите мерки за процесуална принуда,и липсата на доказани данни за увреждания,имащи трайни последици за физическото и психическо състояние на ищеца,които да са в причинна връзка с проведеното наказателно производство,е счел,че за обезщетяването му следва да определи сумата от 5 000 лв,който размер съответства на търпените от него болки и страдания.
Настоящият състав приема ,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1- т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.Въпросът за критериите,по които се определя размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост,не е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика.В постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. на ІІІ г.о; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 1381/2009 г. на ІV г.о.; решение от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1273/2009 г. на ІІІ г.о.; решение № от 6.04.2011 г. по гр.д. № 951/2010 г. на ІІІ г.о.; решение № 149 от 2.05.11г.по гр.дело № 574/10г.на ІІІ г.о. е прието,че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и периода, през който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Даденото разрешение е съобразено от въззивния съд в обжалваното решение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 8780 от 21.12.15г.,постановено по в. гр.дело № 17851/14г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.