О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1394
София 05.12.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на втори декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5051 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. П. К. против решение № ІІІ-61 от 22.05.14г.по в.гр.дело № 703/14г.на Бургаския окръжен съд.С него е отменено решение № 471 от 27.02.14г.по гр.дело № 8913/13г.на Бургаския районен съд и вместо е постановено друго,с което е отхвърлен иска на А. П. К. против Т. И. З. за приемане за установено спрямо ответника съществуването на вземането на ищеца по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 4965/16.09.13г.,издадена по ч.гр.дело № 7591/13г.на Бургаския районен съд за сумата 11 270 лв – неизплатен остатък от парично задължение по споразумение № ТА-1502/15.02.11г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 11.09.13г.до окончателното изплащане.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК към касационна жалба се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК-разрешен от въззивния съд правен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,а именно: при оспорване на презумпцията по чл.26 ал.2 изр.2 ЗЗД за наличие на основание на сделката до доказване на противното и когато оспорващата страна твърди,че липсва основание и с което заявява отрицателен факт ,който не подлежи на доказване,то следва ли да не се прилага общото правило на чл.154 ал.2 ГПК,освобождаващо страната,която се ползва от презумпцията за доказване.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по касационната жалба Т. И. З. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че между страните е сключено споразумение ТА-1502/15.02.11г.,с което ответницата Т. З. се е задължила,а ищецът А. К. се е съгласил,тя да му изплати задължение в размер на 13 170 лв,на равни месечни вноски от по 500 лв,платими до последното число на текущия месец,чрез изплащане от страна на трето лице [фирма],което е длъжник на ответницата,на основание неизплатена фактура № 245 /15.04.09г.,за сумата 8 237.51лв,представляваща главница от 6869.78лв,ведно с лихви към 4.02.11г.в размер на 1361.73 лв.Възраженията на ответницата са,че договорът е нищожен на основание чл.26 ал.2 пр.4 ЗЗД- поради липса на основание.Съдът е счел оспорването за успешно проведено при непосочено основание в самото споразумение и чрез позоваване на отрицателен факт – липса на правоотношения между страните,които да са основание за сключения договор и е прехвърлил доказателствената тежест върху ищеца,който не е представил доказателства във връзка с твърденията си за задължения на ответницата към него в качеството й на поръчител по друг договор,нито за наличието на задължения към него на третото лице – [фирма].Прието е,че по делото не установено основанието на процесния договор,поради което същият е нищожен на основание чл.26 ал.2 пр.4 ЗЗД и не е породил валидно задължение на ответницата спрямо ищеца.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.
На поставения от касатора въпрос е даден отговор в ТР № 4/2013г.на ОСГТК на ВКС- т.17,която следва да намери приложение и в настоящия случай.Посочено е,че предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК е съществуването на вземането и при въведени от страните твърдения или възражения ,основани на конкретно каузално правоотношение,на изследване подлежи и каузалното правоотношение.Всяка от страните доказва фактите,на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното,съответно отричаното право – за съществуването, респективно несъществуването на вземането.
Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане до касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
С оглед изхода на производството касаторът следва да заплати на ответницата по жалбата направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № ІІІ -61 от 22.05.14г.,постановено по в. гр.дело № 703/14г.на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА А. П. К.,със съдебен адрeс: [населено място], [улица] ет. да заплати на Т. И. З. от [населено място],ЖК”И.” бл. вх.ет. ап. сумата 500 лв /петстотин/разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.