3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
София, 06.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4826 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадена касационна жалба от Софийска апелативна прокуратура срещу решение № 838 от 26.04.16г.по в.гр.дело № 4965/15г.на Софийския апелативен съд в осъдителната му част.
С обжалваното решение е отменено решение от 3.07.15г.по гр.дело № 16 744/14г.на Софийски градски съд в частта,с която е отхвърлен искът с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ,предявен от К. Б. Б. против П.Р.Б. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,претърпени в резултат на незаконно обвинение в престъпление по чл.282 ал.2 вр.с ал.1 НК ,по което е оправдан с влязла в сила присъда,за разликата над 10 000 лв до 18 000 лв и вместо него е постановено друго,с което са присъдени още 8 000 лв.
Жалбоподателят сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса как се прилага критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,претърпени от пострадалото лице,като счита,че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата К. Б. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима.Подадена е срещу решение по въззивно дело с цена на иска над 5 000 лв – исковата претенция е за сумата 30 000 лв обезщетение за неимуществени вреди.
В разглеждания случай не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,е от значение за изхода на спора,но е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението съдът е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.По делото е прието,че ищецът е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл.282 ал.1 пр.2 и 4 НК с постановление от 17.05.04г.и му е взета мярка за неотклонение „парична гаранция”в размер на 300 лв.Въз основа на внесен от Софийска градска прокуратура обвинителен акт е образувано нохд № 3282/05г.,по което са проведени девет открити съдебни заседания,на които ищецът се е явявал лично и със своя защитник.На 23.01.08г.е постановена оправдателна присъда,която е протестирана от СГП.По протеста е образувано внохд № 208/10г.на САС.Постановено е решение,с което е потвърдена оправдателната присъда,която е влязла в сила на 15.05.10г.Прието е,че претендираните вреди от неимуществен характер са доказани от свидетелските показания.
При определяне размера на дължимото обезщетение е преценено от въззивния съд,че в резултат на наказателното производство ищецът е понесъл тежко предявеното срещу него обвинение – затворил се е в себе си,рядко напускал дома си,не общувал често с приятели и познати, засегнати са авторитета и доброто му име в обществото,злепоставен е пред близки и колеги.С оглед на това е прието,че сумата от 18 000 лв е справедлив размер,който да репарира претърпените от ищеца вреди от неимуществен характер. В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл са решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ВКС,ІІІ г.о. и др.,постановени по реда на чл.290 ГПК,в които е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост”като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди,който включва винаги конкретни факти,относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл съдебната практика е уеднаквена.
Разноски не се присъждат в полза на ответника по жалбата,тъй като не са представени доказателства,че такива са направени.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 838 от 26.04.16г.по в.гр.дело № 4965/15г.на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.