О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 764
София 12.06.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на девети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2397 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. Г. – М. чрез пълномощник адв.Ж. Ж. от САК срещу решение № 18149 от 7.11.14г.,постановено по в.гр.дело № 6892/14г.на Софийски градски съд.С него е отменено решение № ІІ-78/5.03.14г.,постановено по гр.дело № 44848/13г.на Софийски районен съд,78 състав и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлен искът с правно основание чл.422 ал.1 ГПК,предявен от същата страна против Р. Й. С.,за установяване съществуването на парично вземане в размер на сумата 3300 евро,представляваща остатъчния размер от дължимия задатък,уговорен в клаузата на чл.2 от сключения на 25.02.13г.предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,удостоверено в издадената на 10.07.13г.заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.дело № 26250/13г.на СРС,78 състав.
В изложението към касационната жалба,като основания за допустимост на касационното обжалване жалбоподателката сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК,без да е формулиран правен въпрос,разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и който да е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Липсва и обосноваване на посоченото основание по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК,а се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение.Приложени са решения на ВКС.
В отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по жалбата Р. Й. С. чрез адв.П. С.-С. моли да не се допуска касационно обжалване.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че на 25.02.13г.е сключен предварителен договор за покупко- продажба,по силата на който Р. С. като продавач се е задължила да прехвърли собствеността върху процесния апартамент срещу задължението на купувача И. Г.-М. да заплати цена в размер на 64542.39 лв.Страните са се съгласили в чл.3 от договора,че ще сключат окончателен договор до 27.03.13г.При сключване на договора купувачът е предал на продавача сумата 6454 лв,представляваща задатък.Прието е за безспорно обстоятелството,че на 7.03.13г.Р. С. е върнала на купувача дадените като капаро 3300 евро,поради несъгласието й с предложена от продавача оферта за по-висока продажна цена на имота.В срока по чл.3 от предварителния договор – на 19.03.13г.страните са се явили пред нотариус М. И.,но окончателен договор не е сключен поради отказ на купувача,чийто пълномощник адв.Ж. е заявил, че сделката е развалена от продавача и съответно капарото е върнато.При тези данни по делото въззивният съд е направил извод,че ищцата И. Г.-М. не е изправна страна по договора,тъй като е отказала да изпълни насрещното си задължение да сключи окончателен договор в уговорения в чл.3 срок,поради което за нея не се е породило потестативното право с едностранно волеизявление да развали предварителния договор и да претендира задатъка в двоен размер.Ето защо е прието,че предявеното спорно материално право не е възникнало и предявеният положителен установителен иск е отхвърлен.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа изложението към касационната жалба намира,че в него не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.В случая не е формулиран конкретен правен въпрос,разрешен от въззивния съд – т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС.Приложените съдебни решения са по конкретни казуси,постановени при различна фактическа обстановка и при липсата на посочен правен въпрос от жалбоподателката не се констатира твърдяното противоречие с практиката на ВКС.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по жалбата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 120 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 18149 от 7.11.14г.,постановено по в.гр.дело № 6892/14г.на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА И. А. Г.- М. да заплати на Р. Й. С. сумата 120 лв /сто и двадесет/разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.