3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
София, 23.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4614 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Й. И. И. чрез адв.Р. П. срещу решение № 1000 от 7.07.16г., постановено по в.гр.дело № 1166/16г.на Пловдивския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 733 от 1.03.16г.по гр.дело № 3077/15г.на Пловдивския районен съд.С него са отхвърлени предявените от същата страна против И. М. И. и Т. М. Т. иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на сключения между И. М. С. от една страна в качеството й на прехвърлител и от друга – Й. И. И., в качеството й на приобретател, договор за прехвърляне на собствеността на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,обективиран в нот.акт /№/рег./№/,дело /№/.,както и иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за осъждане на всяка от ответниците да й заплати сумата от по 10 065 лв получена на отпаднало основание поради разваляне на алеаторния договор.
Жалбоподателката поддържа,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса,касаещ мълчаливо приемане на наследството,като разрешен в противоречие с практиката на ВКС,обективирана в решение № 64 от 24.02.10г.на ВКС по гр.дело № 3838/08г.на ІV г.о. и решение № 395 от 4.11.10г.на ВКС по гр.д.№ 309 /10г.на ІІ г.о.
В отговор по чл.287 ГПК ответниците по жалбата И. М. И. и Т. М. Т. считат,че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване.Претендират за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,намира,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване,по следните съображения:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна,че на 4.07.2000г.И. С. дарила на внучка си И. Т. 2/3 ид.ч.от апартамент /№/ ,находящ се на ІV ет.в бл.№ в[населено място] с нот.акт /№/рег./№/ .Останалата 1/3 ид.ч.от имота Т. притежавала по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт /№/,рег./№/ На 18.02.09г. с нот.акт /№/,рег./№/И. И. дарила на сина си В. И. процесния апартамент.Прието е още,че с влязло в сила на 18.04.12г.решение № 1132/30.03.11г.по гр.д. № 5108/09г.е отменено дарението,извършено с договора за дарение от 4.07.00г.Исковата молба по делото била подадена на 28.04.2009г,т.е. след като процесният имот е бил прехвърлен на трето лице – В. И. ,поради което съдът е направил извод,че съгласно чл.227 ал.5 ЗЗД отмяната на дарението не е засегнала придобитите от него права и същевременно сключения на 29.06.12г. между И. С. и ищцата Й. И. договор за прехвърляне на правото на собственост върху 2/3 ид.части от процесния имот срещу задължението на насрещната страна да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя,не е породил вещноправно действие.Прието е за установено,че И. С. е починала на 28.11.14г.Нейни наследници по право на заместване са ответниците И. И. и Т. Т..След смъртта на И. С. ищцата изпратила покани до ответниците в качеството им на законни наследници на С. с искане да й възстановят солидарно 2/3 от пазарната стойност на имота по алеаторния договор,възлизаща на 18 220 лв,поради обстоятелството,че прехвърлителката не е изпълнила задължението си по договора да й прехвърли собствеността върху имота,връчени съответно на 21.02.15г.на И. И. и на 26.02.15г.на Т. Т..С определение № 3047 /13.03.15г.на РС- Пловдив по ч.гр.д. № 3023/15г.бил вписан отказът на И. И. от наследството,останало от И. С.,а с определение № 3049/15г.на РС-Пловдив по ч.гр.д.№ 3022/15г.бил вписан отказът от наследство на Т. Т..
За да отхвърли предявените искове въззивният съд е приел,че не е установена пасивната легитимация на ответниците поради направен отказ от наследството на И. С..Обсъдил е свидетелските показания,заедно с представените писмени доказателства по делото,при което е направил извод,че не е установено ответниците да са извършили действия,които да сочат за намерението им мълчаливо да приемат наследството.
Въпросът за мълчаливо приемане на наследството не е разрешен в противоречие,а в съответствие с цитираната задължителна практика,която е съобразена от въззивния съд.В решение № 64 от 24.02.10г.по гр.дело № 3838/08г.на ІV г.о.на ВКС е посочено,че приемането на наследството не може да се предполага,то трябва да бъде ясно и недвусмислено установено,дори когато е мълчаливо.Конклудентните действия трябва да са такива,че да сочат на действителната воля на наследника да приеме наследството.
Както бе посочено по-горе,в обжалваното решение е прието,че не е доказано по делото ответниците да са предприели действия,които несъмнено да предполагат намерение за приемане на наследството.
Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допустимост на касационното обжалване.Те могат да бъдат предмет на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК за необоснованост на съдебния акт,но само след допусната касация.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по жалбата направените за тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1000 от 7.07.16г., постановено по в.гр.дело № 1166/16г.на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА Й. И. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на И. М. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица],и Т. М. Т. с ЕГН [ЕГН],от [населено място], сумата 400 лв/четиристотин/съдебни разноски за ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.