4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
гр.София,
19.06.2017г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Р. ч.гр.д. № 2129 описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ГПК.
Обжалвано е определение от 17.03.2017г. по гр.д.№1092/2017г. на АС София, с което е оставена без разглеждане частна жалба на С. Д., подадена чрез П. Р.-/длъжност/ в Министерство на правосъдието на РБ, в качеството му на орган по чл.6 от Х. к. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца срещу определение от 14.12.2016г. по гр.д.№13629/2016г. на Софийски градски съд.
Частният жалбоподател С. Д., действуващ чрез П. Р.-/длъжност/ в Министерство на правосъдието на РБ, в качеството му на орган по чл.6 от Х. к.за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. Моли да се отмени обжалваното определение като неправилно и да се даде ход на исковата му молба.
Ответникът Т. Д. П., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение. Прави оплакване за недопустимост на частната жалба като подадена от ненадлежна страна.
Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, и следва да бъде разгледана по реда на чл.274, ал.2, пр.1 ГПК, а не по реда на чл.274, ал.3 ГПК, тъй като с обжалваното определение АС София е оставил без разглеждане частна жалба на жалбоподател С. Д., т.е. налице е преграждащо определение постановено от апелативния съд като първа инстанция, а не като въззивна такава.
С определение от 14.12.2016г. по гр.д.№13629/2016г. Софийски градски съд е върнал молбата на Министерство на правосъдието на РБ, подадена в качеството му на орган по чл.6 от Х. к. по искане на С. Д., на основание чл.7, вр. с чл.8 от същата конвенция, поради невнасяне на законоустановената държавна такса в дадения от съда срок. Срещу това определение е подадена частна жалба от С. Д., чрез пълномощника П. Р.-/длъжност/ в Министерство на правосъдието на РБ.
За да остави тази частна жалба без разглеждане въззивният съд е приел, че съгласно чл.28 от Х. к.централният орган/ в случая МП/ може да изиска молбата да бъде придружена с писмено пълномощно, което да го овластява да действа за сметка на молителя или да определи представител, който да действа от името на молителя. Изложени са съображения, че с оглед на това разграничение, следва да се приеме, че Министерството на правосъдието може да действа или като пряк, или като косвен представител на молителя, като в първия случай следва да бъде упълномощен да действа от името и за сметката на молителя или с оглед разпоредбата на чл.28 от конвенцията да определи нарочен представител, който да действа от името на молителя, а във втория случай Министерството на правосъдието ще действа от свое име, но за сметка на молителя. Констатирано е, че в процесния случай в жалбата е посочено, че същата се подава от С. Д. , чрез пълномощник П. Р.-/длъжност/ в Министерство на правосъдието, но в полза на последното липсва учредена пряка представителна власт, а от друга страна П. Р.-/длъжност/ в Министерство на правосъдието на РБ, е упълномощена да представлява последното по дела, по които министрството е страна, какъвто процесният случай то не е. Прието е, че Министерството на правосъдието не е страна нито по делото, образувано пред ГС София по молбата за връщане на детето М. С. С. Д., нито е такава по делото, образувано пред въззивната инстанция по частната жалба. Изложени са съображения за това че, този извод следва и от разпоредбата на чл.22а, ал.1 от Закон за закрила на детето, според която в откритото заседание по въпроси свързани със закрилата на дете участва Министерството на правосъдието или лицето, направило искането, а съгласно ал.3 от посочената разпоредба, Министерството на правосъдието представлява молителя, когато молбата е подадена чрез него, като то може да определи представител, който да действа от негово име. Съдът е приел, че с оглед представителната власт, с която разполага централният орган, а именно да действа за сметка на молителя или да определи представител, който да действа от името на молителя, частната жалба е следвало да бъде подадена за сметка на С. Д. , но от името на МП на Република България, в качеството му на централен орган по см. на чл.6 от конвенцията или от името на С. Д. и за негова сметка, но чрез нарочно определен за това представител, каквито хипотези не са налице в случая, поради което е счел, че частната жалба е подадена от ненадлежна страна и я е оставил без разглеждане, като недопустима.
С оглед така установените факти по делото настоящият състав намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени. Апелативният съд правилно е приел, че частната жалба срещу определение от 14.12.2016г. по гр.д.№13629/2016г. на Софийски градски съд е следвало да бъде подадена или от името на МП на Република България, в качеството му на централен орган по см. на чл.6 от Х. к. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца , или от името на самия С. Д. и за негова сметка, но чрез нарочно определен за това представител, какъвто липсват данни да е упълномощен по делото. В случая в частната жалба е посочено, че се подава от С. Д., чрез пълномощника му П. Р.-/длъжност/ в Министерство на правосъдието на РБ, като Централен орган по Х. к. . При тези данни апелативният съд е следвало като констатира, че е налице нередовност на жалбата по смисъла на чл.275, ал.2 ГПК, да даде възможност на Министерство на правосъдието, който в качеството му на Централен орган по Х. к. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца , е сезирал първоинстанционния съд с искане по чл.8 от същата, да потвърди или не действията, извършени от П. Р.-/длъжност/ на министреството, тъй като тя не е представител на С. Д. / както е посочено в жалбата/, но е такъв на самото министерството, което е надлежна страна в производството.
Ето защо обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на АС София , който следва да даде възможност на Министерство на правосъдието да отстрани нередовността на частната жалба подадена срещу определение от 14.12.2016г. по гр.д.№13629/2016г. на Софийски градски съд, като след отстраняването й съдът следва да разгледа спора по същество.
Предвид горните съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 17.03.2017г. по гр.д.№1092/2017г. на АС София.
В р ъ щ а делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените по-горе указания.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: