Р Е Ш Е Н И Е
№ 387
София 04.11.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на двадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1411 по описа за 2015год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от [фирма] срещу решение № 18740 от 1.12.14г.по в.гр.дело № 1399/14г.на Софийски градски съд в осъдителната му част.С него е отменено решението от 23.07.13г.по гр.дело № 48838/12г.на Софийски районен съд,ГО,118 състав в частта,с която е отхвърлен иска с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД,предявен от Г. М. М. против [фирма] за разликата над 2000 лв до 9000 лв и вместо него е постановено друго,с което е присъдена още сумата 7000 лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди ,изразяващи се в претърпени от ищеца неудобства от битов характер и невъзможност да води нормален живот поради неизпълнение на договорно задължение на ответника за доставка на електрическа енергия до имот,находящ се в [населено място],ЖК”. бл вх. ап.,за периода от 5.03.12г.до 24.11.12г.
С определение № 650 от 20.05.15г.настоящият състав на ІV г.о. на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди при непозволено увреждане по справедливост,като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 407 от 26.05.10г.по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК и др.
Според установената задължителна съдебна практика понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства,които трябва да се вземат предвид при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане.Принципът за справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие,и когато съдът е взел предвид всички обстоятелства,които са от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди/болки и страдания/,решението е постановено в съответствие с този принцип.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено,че между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия за битови нужди,сключен при Общи условия,за собствения на ищеца Г. М. недвижим имот,находящ се в [населено място],ЖК””бл. вх.ап.,клиентски № 300051857580,както и че за периода от 5.03.12г.до 24.11.12г.било преустановено снабдяването с електрическа енергия. Спорно било по делото дали са се осъществили предпоставките за временно преустановяване на снабдяването с електрическа енергия,има ли забава на кредитора и съпричиняване на вредите.Съдът е приел за установено,че до края на м.ноември ищецът е заплащал стойността на доставената му електрическа енергия с услугата на [фирма] директен дебит,както и че през м.02.12г.ответникът го уведомил,че доставената ел.енергия по фактура от 23.12.11г.,на стойност 54.88 лв,със срок за плащане до 20.01.12г.,не е платена.На 21.02.12г.ищецът е дал съгласие за незабавно инкасо ,в което е посочил абонатния си номер,на [фирма],по искане на „Ч. Електро България”АК,като на 22.02.12г.е представил копие на ответното дружество,а на 5.03.12г.му е заплатил кешово стойността на процесните 2 бр.фактури.Съдът е изложил съображения,че извършването на платежна операция с използване на дебитен кредит изисква съдействие от страна на получателя,което не се изчерпва само със съгласието за осъществяване на заплащането на дължимите суми по банков път чрез директен превод,но и в уведомяване на платеца при промяна на доставчика на платежните услуги и посочване на друг такъв.Направен е извод,че в случая такова съдействие не е дадено от ответното дружество за периода от 1.01.12г.до 5.03.12г.Ищецът е бил уведомен за прекратяване на договорните отношения между [фирма] и ответника едва след преустановяване на електрозахранването.Ето защо въззивният съд е приел,че е налице хипотезата на забава на кредитора,която освобождава длъжника от всички последици на собствената му забава – чл.96 ал.1 ЗЗД,поради което е счел,че не се е осъществило основанието на чл.123 ал.1 пр.1 ЗЕ/отм./за преустановяване приноса на ел.енергия до ищеца.От установеното виновно неизпълнение от страна на ответника на задължението да доставя ел.енергия в имота на ищеца за периода от 5.03.12г.до 24.11.12г.,е направен извод,че ищецът следва да бъде обезщетен за претърпените от него вреди от неимуществен характер,които са в пряка причинно- следствена връзка и са предвидими.Въззивният съд е счел,че сумата в размер на 9000 лв справедливо ще обезщети ищеца за неимуществените вреди.При определяне размера на дължимото обезщетение е взето предвид тежестта на увреждането; обстоятелствата,при които то е настъпило – че електрозахранването е било спряно в деня,в който ищецът е заплатил доставената му ел.енергия по процесните фактури ; продължителността на търпените от него отрицателни психически изживявания и битови неудобства ;възрастта му и здравословното му състояние .
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Ответникът по жалбата Г. М. моли въззивното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и провери правилността на решението в обжалваната му част на основание чл.291 ал.2 ГПК намира следното:
С оглед отговора на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване,настоящият състав приема,че определеният от въззивния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди,е завишен.Установено е от свидетелските показания,че лишаването на ищеца от ползване на ел.енергия за процесния период му е причинило значителни неудобства от битов характер – не можел да се отоплява и да готви,да ползва осветление, компютри и интернет,не можел да съхранява в хладилника хранителни продукти,инсулин и др.лекарства и поради заболяването му от диабет се наложило дъщеря му да му готви подходяща храна.Като се вземе предвид продължителния период на неизпълнение от страна на ответника на договорните му задължения /от 5.03.12г.до 24.11.12г./,през който ищецът не е могъл да води нормален начин на живот, характера и вида на увреждането,липсата на трайни последици за физическото и психическото му състояние, настоящият състав приема,че за покриване на моралните му вреди по справедливост следва да определи сумата 2000 лв.
Неоснователно е възражението на ответника за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.Въззивниятг съд правилно е възприел фактическата обстановка и обосновано е приел,че след като ответникът е прекратил договорните си отношения с [фирма],без да уведоми за това ищеца своевременно, налице е хипотезата на забава на кредитора,която освобождава длъжника от последиците от собствената му забава.
При тези съображения решението в частта,с която искът по чл.79 ал.1 ЗЗД е уважен за разликата над 2000 лв до 9 000 лв следва да се отмени и искът за разликата от 7 000 лв следва да се отхвърли.
В останалата обжалвана част решението следва да бъде оставено в сила.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 18 740 от 1.12.14г., постановено по в. гр.дело № 1399/14г.на Софийския градски съд в частта,с която искът по чл.79 ал.1 ЗЗД е уважен за разликата над 2 000 лв до 9 000 лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от Г. М. М. против [фирма] за сумата 7000 лв /разликата над 2000 лв до 9 000 лв/,представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на договорно задължение за доставка на електрическа енергия до имот,находящ се в [населено място] ,ЖК””бл. вх. ап.клиентски номер 300051857580,за периода от 5.03.12г.- 24.11.12г.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.