O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
[населено място], 23.01. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 232/ 2015г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 5261/19.12.2014 г. на А. Х. М. от [населено място] чрез процесуалния представител А. Г. А. срещу определение № 330/ 11.12.2014 г. на Окръжен съд- Търговище по гр.д. № 288/ 2014 г., с което нейна въззивна жалба вх. № 2848/ 12.11.2014 г. срещу решение № 169/23.10.2014 г. на Районен съд- Омуртаг по г.д. № 180/2014г. е върната и производството по делото прекратено.
Жалбоподателката счита атакуваното определение за неправилно и иска неговата отмяна.
Ответната страна, в писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, оспорва основателността и, иска определението да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, в настоящия си състав , като прецени данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лице с активна процесуална легитимация срещу подлежащ съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК на обжалване съдебен акт, така се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:
Производството по г.д. № 180/2014г. пред Районен съд- Омуртаг е по брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.
За да върне въззивната жалба и прекрати производството по делото, Търговищкият окръжен съд е приел, че тя в цялост е просрочена. Като допълнителен мотив за нейната недопустимост в частта и, с която се атакува произнасянето на първоинстанционния съд по реда на чл. 59, ал. 2 СК по въпросите при кой ще живее детето, за упражняването на родителските права, режима на лични отношения между деца и родители, и издръжката им след развода, е посочил липсата на правен интерес поради това, че с решението родителските права са предоставени на жалбоподателката.
Като краен резултат определението на въззивния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.Изводът му за просрочие на въззивната жалба се споделя от настоящия състав на ВКС.
От данните по делото е видно, че препис от решението на първоинстанционния съд е редовно връчено на А. Х. М. чрез надлежно упълномощения за това процесуален представител на 28.10.2014г. Видно е, че въззивната жалба е подадена чрез районния съд и е депозирана в деловодството на съда 12.11.2014 г. Съгласно чл. 259, ал. 1 ГПК срокът за подаването и е двуседмичен като тече от връчването на препис от решението на страната. Според правилото на чл. 60, ал. 4 ГПК срокът, който е определен и се брои в седмици, изтича на съответния ден в последната седмица. Приложени към настоящия случай тези правила налагат фактическия извод, че срокът за обжалване пред въззивния съд е изтекъл на 11.11.2014 г., а оттук и правния , че жалбата се явява просрочена и съгласно правилото на чл. 269, ал. 2 , т. 1 подлежи на връщане, което е и сторил въззивния съд.
Просрочието е достатъчно основание въззивната жалба, в нейната цялост, да се яви недопустима и бъде върната, поради което е безпредметно настоящата инстанция да обсъжда правилността на допълнителния извод за недопустимост в съответната част поради липса на правен интерес
Така мотивиран , Върховният касационен съд на РБ, IV- то г.о. ,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 330/ 11.12.2014г. на Окръжен съд- Търговище по гр.д. № 288/ 2014 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: