4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
София, 22.04.2014г.
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети април, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №921/2014г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадени касационни жалби срещу решение от 04.11.2013г. по гр.д.№350/2013г. на АС Варна, в частта м, с която е уважен частично иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване с правно основание чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ.
Жалбоподателят Е. Х. М. , чрез процесуалния си предствител поддържа, че с решението е даден отговор на правен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Жалбоподателят – П., поддържа, че съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 14.05.2013 год. по гр.д. №20/2013 год. на ОС Разград, в частта му, с която е отхвърлен иск на Е. Х. срещу П. на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.03.2011г. до окончателното изплащане на сумата, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по НОХД 309/2011г. по описа на ОС Разград, за разликата над 15 000 лв. до 25 000 лв., я е осъдил да й заплати безщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ /редакция ДВ бр. 98 от 11.12.2012г./, претърпени вследствие незаконно обвинение в извършване на престъпление по НОХД 309/2011г. по описа на ОС Разград, по което с влязла в сила присъда по същото НОХД тя е била оправдана, в размер на още 10000 лв., ведно със законната лихва от 01.03.2011г. до окончателното им изплащане, над размера на обезщетението. Потвърдил е същото решение в останалата му част, с която е осъдена П. да заплати на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 15000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.03.2011 год. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 150 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.06.2010г. до окончателното й изплащане, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по НОХД 309/201г. по описа на ОС Разград, и е отхвърлен е искът за неимуществени вреди на същото основание за разликата над 25000лв. до 50000 лв.
Прието е за установено по делото, че на 19. 04. 2010г. с Постановление на прокурор в ОП Р. е образувано досъдебно производство № В-293/ 2010 г. срещу неизвестен извършител за това, че през периода 18-21. 09. 2009 г. в МБАЛ [фирма] [населено място], поради немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност – лекарска професия, представляваща източник на повишена опасност, е причинил смъртта на бебето В. Б., настъпила на 22. 09. 2009 г. в същото болнично заведение – престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК и срещу неизвестен извършител за това, че на 18. 09. 2009г. в [населено място] длъжностно лице – медицински работник е поискало дар – сумата от 250 лв., която не му се следва, задето е извършило действие по служба – престъпление по чл. 301 от НК.
Установено е, че с Постановление от 01. 03. 2011г. на ОП Р. ищцата е била привлечена като обвиняем за извършено престъпление за това, че през периода 18-21. 09. 2009г. в МБАЛ [фирма] [населено място], поради немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност-лекарска професия/лекар ординатор акушер-гинеколог/, представляваща източник на повишена опасност, а именно при рисково /преждевременно/ раждане – съобразно чл. 19 от Наредба № 32/ 30. 12. 08 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология”, издадена от МЗ, обн. в ДВ, бр. 6/ 23. 01. 09 г. и не е осигурила екип от неонатолог и анестезиолог, задължение, което й произтича, съобразно длъжностната характеристика на длъжността ”лекар ординатор акушер-гинеколог” в А., шифър 2221 7004, като това е причинило смъртта на бебе, настъпила на 22. 09.2009 г. в същото болнично заведение-престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК. Прието е, че с влязла в сила на 26. 05. 2012г. Присъда № 3/ 19. 01. 2012 г. по НОХД № 309/ 2011 г. по описа на ОС Разград жалбоподателката Ергюз Х. е била призната за невинна и оправдана по двете повдигнати й обвинения.
Установено е от заключението на вещото лице, че след образуване на наказателното производство срещу ищцата-жалбоподател последната започнала да се оплаква от напрежение, потиснато настроение, нарушен сън и апетит, отслабнала чувствително на тегло, имала трудности в концентрацията, започнала да повишава стойностите на кръвното налягане, била й поставена диагноза „Разстройство в адаптацията” и назначено лечение амбулаторно в продължение на шест месеца с антидепресанти. Прието е, че жалбоподателката имала проблеми със съня и концентрацията, прекарала е „умерено тежък депресивен епизод със соматични симптоми”, което е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, но няма трайни последици за психичното й здраве.
При тези данни съдът е приел, че жалбоподателката Е.Х. е претърпяла вреди от повдигнатото й и поддържано обвинение – то се е отразило на общественото мнение за професионалните й способности и квалификация, ограничени са били правата й за пътуване в чужбина, претърпяла е физически и психически страдания, пострадал е личния и и семейния й живот – близките й са преживели с нея воденото срещу нея наказателно производство. Приел е, че с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД справедлив размер за обезщетяване на неимуществените вредите от незаконното наказателно преследване е сумата 25 000 лева, до който размер е уважил предявения иск.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката Е. Х., чрез процсуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: за точното приложение на принципа на справедлистта при определяне обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,тн.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК Прокуратурата на РБ поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да изложи собствени мотиви и за точното приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателите въпроси на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл в решението си по всички въпроси от значение за спора касаещи преценката за “справедливото” обезщетяване на неимуществените вреди, в съответствие с практиката на ВКС, включително и в посочените от жалбоподателя решения. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение и за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС.
В съответствие с практиката на ВКС съдът е дал отговор и на въпроса за зъдлжението на съда да изложи собствени мотиви. В трайната и задължителна съдебна практника на ВКС, обективирана в т. 19 на TP № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК задължителни за съдилищата в страната решения: от 22.04.2010 год., по гр.д.№ 1413/ 2009 год. на IV-то г.о., от 24.03.2010 год., по гр.д.№ 47/2009 год., от 12.10.2010 год., по гр. д. № 1246/2009 год. на IV-то г.о. и от 08.11.2011 год., по т. д.№ 823/2010 год. на II т.о. и др., касационната инстанция е подържала разбирането, че създадената с новелата на чл.272 ГПК процесуална възможност, приложима само при потвърждаване на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, когато формираните от въззивния съд изводи по спорното материално право съвпадат с първоинстанционните, не го освобождава от задължението му, като съд по същество на спора, да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първоинстанционния съд доказателствен материал и по свое вътрешно убеждение, съобразно разпоредбите на процесуалния закон да изгради свои самостоятелни фактически и правни изводи, които да намерят отражение в мотивите на въззивния съдебен акт и с тях да даде изричен отговор на направените от страната доводи по делото и заявените пред него оплаквания, което съотвествува и на възприетото с обжалваното решение, разрешение на по приложението на чл.272 ГПК, поради което касационното обжалване не следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед изхода на делото не се дължи присъждане на разноски на жалбоподателката Е.Х..
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.11.2013г. по гр.д.№350/2013г. на АС Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: