3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 596
гр.София,
23.09.2015г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 4333 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Т. С. и Д. В. С. срещу определение от 11.05.2015г. по гр.д.№263/2014г. на ОС София, с което е са оставени без разглеждане молби за поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение като бъде определена нова цена на иска, както и в частта му, относно дадените указания за обжалваемост на съдебния акт. Жалбоподателите подържат, че определението е неправилно, молят да бъде отменено и молбите им да бъдат разгледани по същество.
Ответниците по частната жалба не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложеното в частната жалба намира, че същата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение ОС София е приел, че молбата на К. и Д. С. за поправка на очевидна фактическа грешка, чрез определяне нова цена на иска след постановяване на въззивното решение, е недопустима. Изложени са съображения за това, че цената на иска е определена още към момента на подаване на исковата молба по реда на чл.70 ГПК и същата не може да бъде променяна към момента на постановяване на въззивното решение за да се обезпечи неговата обжалваемост пред по-горна инстанция, поради което такова искане е недопустимо за разглеждане по същество.
Настоящият състав на ВКС намира, че тези изводи на въззивния съд за правилни и в съответствие с приетото в ТР №8/31.10.2012 г. по тълк.д.№8/2012 г. на ВКС ОСГК. В същото е прието, че при предявяването на иска, ищецът е този, който посочва цената на иска – чл.70, ал.1 ГПК, но съдът не е обвързан от това. Съгласно предвиденото в тази разпоредба на закона, съдът служебно може да повдигне въпроса за цената на иска, както това може да направи и ответникът по иска, но най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, като в случай на несъответствие на указаната цена с действителната, съдът определя цената на иска. Така посочената и определена, цена на иска остава неизменна за цялото производство по делото и настъпилите промени впоследствие в паричната стойност на спорното право, поради изменение в цените, са без значение за цената на иска. При предявени искове за собственост или други вещни права,какъвто е и конкретния случай, при които цената на иска се определя въз основа на данъчната оценка на имота, релевантен момент за определяне на последната е моментът на предявяване на иска. В подкрепа на този извод са и обстоятелствата, че в процеса на производството по делото промяната на данъчната оценка на имота, представена при завеждане на исковата молба, не води нито до промяна в цената на иска, нито до промяна на определената родова подсъдност, нито до упражняването на правото на касационно обжалване на въззивното решение, съгласно изискванията на чл.280, ал.2 ГПК. Ето защо с обжалваното определение правилно е прието, че искане за изменение на цената на иска не може да бъде разгледано от съда по същество едва след постановяване на въззивното решение, за да се обезпечи неговата обжалваемост пред ВКС.
С обжалваното определение въззивният съд е оставил без разглеждане и молба на К. и Д. С. за поправка на очевидна техническа грешка, изразяваща се в указание в диспозитива на въззивното решение, за това че същото не подлежи на касационно обжалване. Изложени са съображения за това, че очевидна фактическа грешка би била налице когато има несъответствие между формирана воля на съда по съществото на спора и действително изразената такава в писмения текст на решението. Прието е, че в случая молителите-частни жалбоподатели, не сочат такова противоречие, а искат коригиране на указанията за обжалваемост, които не са част от формираната воля на съда и предмета на спора и дори да се погрешни не съставляват пречка страната на обжалва съдебния акт, поради което молбата за изменение на решението в тази му част е недопустима, поради липса на правен интерес от търсената защита.
Настоящият състав намира за правилно определението и в тази му част. Неоснователни са оплакванията, както и изложените в частната жалба доводи, че погрешното указание относно обжалваемостта на постановеното решение, предпоставя допусната явна фактическа грешка по смисъла на член 247 ГПК. Правилно е прието в обжалваното определение, че тези указания не съставляват част от формираната от съда воля по спорното право, нито имат задължителен характер за страните, тъй като възможността за обжалването на съответния съдебен акт е визирана в разпоредбите на процесуалния закон. В настоящия случай, преценката дали подлежи на касационен контрол постановеното въззивно решение и наличието на предпоставките в разпоредбите на ГПК, регламентиращи този контрол, към момента на депозиране на касационната жалба, ще са предмет на преценка при проверка редовността на последната, съгласно предвиденото в член 285 и член 286 от ГПК, поради което въззивният съд правилно е приел, че липсва правен интерес за частните жалбоподатели да искат поправка на очевидна фактическа грешка в указанията за обжалваемост и е оставил молбата им, съдържаща такова искате, без разглеждане.
С оглед изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 11.05.2015г. по гр.д.№263/2014г. на ОС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: