4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
София, 21.04.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1565 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Н. Н. чрез адв.Б. Х. срещу решение № 821 от 4.11.15г., постановено по в.гр.дело № 2434/15г.на Окръжен съд – Варна,с което е потвърдено решение № 2693 от 17.06.15г.по гр.дело № 13795/14г.на Районен съд –Варна.С него е отхвърлен предявения от същата страна против [фирма] насрещен иск за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за причинените й вреди вследствие незаконното задържане на трудовата й книжка за периода от 15.05.14г.до 8.12.14г.в размер на 6960 лв, на основание чл.226 ал.2 КТ.
Жалбоподателката поддържа,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Поставя следните въпроси:1.длъжен ли е работникът /служителят да приеме оформена трудова книжка с вписано основание за прекратяване на Т.,което той обжалва; 2.Носи ли отговорност работникът/служителят за неоказване на необходимото съдействие за получаване на трудовата книжка,ако той не приема вписаното в нея основание за прекратяване на Т. за законно; 3.има ли задължение работодателят да предаде трудовата книжка на работника/служителя,респ.да го покани да я получи след влизане в сила на съдебното решение,с което е призната незаконността на дисциплинарното уволнение и същото е отменено; 4.чия е доказателствената тежест за доказване на настъпили вреди вследствие незаконно задържане на трудовата книжка.
В писмен отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата моли да не се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че трудовото правоотношение между страните е било прекратено по инициатива на ищцата С. Н. на 23.01.12г.на основание чл.326 ал.1 КТ.Издадената от управителя на С. В. Е. заповед № 13/6.02.12г.за дисциплинарното й уволнение е била отменена като незаконна и е допусната поправка на основанието за прекратяване,вписано в трудовата книжка,а именно – чл.326 ал.1 КТ,с решение № 1888/30.09.13г.по в.гр.дело № 2137/13г.на Варненския окръжен съд,влязло в сила на 15.05.2014г.Прието е от въззивния съд,че между страните е безспорно,че към 10.02.12г.трудовата книжка на ищцата е била надлежно оформена с вписано в нея основание за прекратяване на правоотношението – дисциплинарното уволнение,била е на нейно разположение,но не я е получила,тъй като считала уволнението си за незаконно.От събраните гласни доказателства съдът е приел за установено,че Н. е потърсила трудовата си книжка в края на м.10 –началото на м.11.14г. и я е получила на 8.12.14г.след надлежното й оформяне с промененото основание за прекратяване на трудовото правоотношение.Същата е сключила нов трудов договор още в деня на прекратяване на трудовото й правоотношение на 23.01.12г.Ето защо съдът е направил извод,че ищцата не е претърпяла претендираните имуществени вреди,тъй като не е останала без работа и е получавала трудово възнаграждение,независимо от факта на държането на трудовата книжка от предходния работодател,както и не е доказала,че е претърпяла неимуществени вреди.
Поставените от жалбоподателката материалноправни въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС,в т.ч.и с приложеното решение № 444 от 15.06.10г.по гр.дело № 827/09г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е прието,че общото правило на чл. 84 ЗЗД в случая се дерогира от специалните правила – чл. 350, ал. 1 КТ,който изисква работодателят незабавно да върне трудовата книжка при прекратяване на трудовото правоотношение. В хипотезата, когато документът не е у работодателя, той се предоставя от работника или служителя за отразяване на необходимите данни, след което незабавно се връща – чл. 6, ал. 2, изр. първо от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Следователно, моментът на прекратяването на трудовото правоотношение, съответно на предоставянето на трудовата книжка за оформянето й, съвпада с този на връщането й.В случаите, когато това не може да бъде сторено, защото работникът или служителят не се е явил лично при прекратяване на трудовото правоотношение или при предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, работодателят е длъжен да го покани по реда на чл. 6, ал. 3 от Наредбата именно, защото задължението е носимо, а не търсимо. Само тогава, при неявяване на работника или служителя лично или чрез писмено посочено от него друго лице, задържането на трудовата книжка у работодателя не е незаконно.Такава е настоящата хипотеза.При прекратяване на трудовото правоотношение между страните трудовата книжка на жалбоподателката е била надлежно оформена и същата е била поканена по реда на чл.6 ал.2 Н. да я получи,което освобождава работодателя от последиците за своята забава.Обстоятелството,че е оспорила по съдебен ред основанието за прекратяване на трудовия й договор не може да наложи друг извод,тъй като задължение за съхраняване на трудовата книжка има самият работник съгласно чл.348 ал.3 КТ и няма пречка след влизане в сила на съдебното решение,с което е допусната поправка в основанието за прекратяване на трудовото правоотношение,да я предаде на работодателя за оформянето й.
П. въпроси във връзка с доказателствената тежест при доказване на вредите също не са разрешени в отклонение от задължителната практика.Фактическият състав на обезщетението предпоставя реално увреждане,съответно –причинна връзка между увреждането и незаконното задържане.Настъпването на претърпени вреди трябва да бъдат доказани от работника/служителя.В разглеждания случай по делото е установено,че през процесния период жалбоподателката е била в трудовото правоотношение с друг работодател,поради което не е установена причинна връзка между задържането на трудовата книжка и претендираните вреди.
На основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормите на чл. 226, ал. 2 от КТ и на чл.350 ал.1 КТ са ясни и не се нуждаят от тълкуване, а по приложението им има установена практика на ВКС.
С оглед изхода на производството жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата разноските за адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 510 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1821 от 4.11.15г.,постановено по в.гр.дело № 2434/15г.на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА С. Н. Н. от [населено място], кв.В., [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата 510 лв /петстотин и десет/съдебни разноски пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.