4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
гр.София, 15.06.2017г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 2361 описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение от 29.12.2016г. по гр.д.№5888/2016г. на АС София , в частта му, с която е потвърдено определение от 07.09.2016г., постановено по гр. д. № 7873/2016 г. на Софийския градски съд, с което е върната подадената от Е. Д. искова молба против Т. К.-председател на ІІ НО на ВКС и е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска.
Частният жалбоподател Е. Д. М. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. Моли да се отмени обжалваното определение като неправилно и да се даде ход на исковата му молба.
Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното определение е потвърдено определение от 07.09.2016г., постановено по гр. д. № 7873/2016 г. на Софийския градски съд, ГО, 19 състав, с което е върната подадената от Е. Д. искова молба против Т. К.-председател на ІІ НО на ВКС и е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска и е оставено без уважение искането на Е. Д. за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство пред САС.
Софийският градски съд е бил сезиран с искова молба от Е. Д., с която е предявен срещу Т. К. , в качеството й на съдия от ВКС иск по чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 50 000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди от противоправно решение.
За да прекрати производството по делото въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на иска с оглед нормата на чл. 132 от Конституцията. Посочил е, че след като по силата на Конституцията гражданската отговорност на ответника е изключена, предявеният иск по чл. 45 ЗЗД е недопустим поради липсата на надлежна страна. Изложени са съображения за това, че съгласно разпоредбата на чл. 132 от Конституцията при осъществяване на дейността си съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Прието е, че в конкретния случай няма твърдения и данни, съдията К. да е привлечена към наказателна отговорност за нейни служебни действия. Ето защо и с оглед извеждането на спорните права на обезщетения за вреди от факти, свързани със заеманата от нея длъжност и осъществените от нея действия, като съдия във ВКС, трябва да се направи извод за недопустимост на иска. Съдът се е позовал и на задължителната практика на ВКС, намерила израз в определения по чл. 274, ал. 3 ГПК, а именно, че исковете за вреди от действия на магистрати в това им качество са недопустими – определения от 01. 10. 2009 г. по ч. гр. д. № 414/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о, от 28. 12. 2009 г. по ч. гр. д. № 343/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., от 10. 04. 2012 г. по ч. гр. д. № 176/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., от 17. 03. 2011 г. по ч. гр. д. № 40/2011 г. на ВКС, ІV г.о. и др.
В изложение по чл.274, ал.3, вр. чл.280, ал.1 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в определението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: правните норми на европейското право дерогират ли нормите на националното законодателство, допустимо ли е съдът да освобождава някого от гражданска отговорност без да е разгледал делото по същество, правните норми за функционалния имунитет относими ли са към допустимостта на иска и допустимо ли е чрез него да се нарушава чл.6, ал.1 от Е. конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл.47 Х. за основните права в Е. съюз. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд състав на ІV г.о. намира, че по въпросите : правните норми на европейското право дерогират ли нормите на националното законодателство и допустимо ли е чрез правните норми, уреждащи фунционалния имунитет да се нарушават чл.6, ал.1 от Е. конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл.47 Х. за основните права в Е. съюз, не следва да се допуска касационно обжалване. Същите не са не са от значение за изхода по конкретното делото и не са обусловили решаващите изводи на съда за недопустимост на производството, поради което не представляват общо основание за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК /т.1 ТР№1/2009г. ОСГТК на ВКС/.
Настоящият състав намира, че по въпросите: допустимо ли е съдът да освобождава някого от гражданска отговорност без да е разгледал делото по същество и правните норми за функционалния имунитет относими ли са към допустимостта на иска, съдът в обжалваното определение се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС, според която се приема, че задължението на съда да следи за надлежното извършване от страните процесуални действия в гражданския процес намира обща уредба в разпоредбите на чл. 7 ГПК и чл.130 ГПК. Въпросът за допустимостта на производството е разрешен от въззивния съд в съответствие с разрешението в посочената от въззивния съд задължителна практика, която е изразена и в определение от 24.09.2010 г. по ч.гр.д. № 416 /2010 г., ІІІ г.о. на ВКС, постановено в производство по чл.274, ал.3 ГПК, с което е прието, че само когато преценката за допустимост на иска зависи от събирането и проверката на ангажираните по делото доказателства, съдът не може да прекрати производството по делото на основание чл.130 ГПК преди това. Въпросите са разрешени и в съответствие с константната практика на ВКС /напр. – определение от 02.12.09 г. по ч.гр.д. № 634/ 2009г., I. г.о. и др., постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК/, съгласно която функционалният имунитет по чл.132, ал.1 ат Конституцията на РБ е въпрос, пряко свързан с допустимостта на предявения иск, като наличието на такъв имунитет е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на иск на пострадалия за вреди, когато е насочен срещу лице, което се ползва с такъв имунитет, освен ако е извършено умишлено престъпление от общ характер. Приема се, че се касае за отрицателна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно и ако тя е налице, съдът не пристъпва към разглеждане на спора по същество, а е длъжен да прекрати делото. Приема се, че доколкото процесуалната легитимация на страните се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който заявява, че именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия между тях правен спор материално право, преценката за допустимостта на иска в хипотезата на липса на процесуална легитимация на ответника се извършва от съда с оглед твърденията на ищеца в исковата му молба. При проверката дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, съдът изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. В този смисъл е и задължителната за първоинстанционните и въззивни съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК с решение от 06.06.2011 г. по гр. д. № 47/2010 г. на ВКС, III г.о. Софийският апелативен съд е постановил атакувания съдебен акт при точно прилагане на разпоредбата на чл.132 от Конституцията на РБ, съгласно която при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.
Така установената практика не е неправилна и не се налага да бъде допускано касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за да бъде коригирана.
С оглед на така изложените съображения настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси на соченото от него основание.
Предвид горните съображения, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 29.12.2016г. по гр.д.№5888/2016г. на АС София , в частта му, с която е потвърдено определение от 07.09.2016г., постановено по гр. д. № 7873/2016 г. на Софийския градски съд, с което е върната подадената от Е. Д. искова молба против Т. К.-председател на ІІ НО на ВКС и е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: