О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
София, 22.04.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 372 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. О. Ш. и А. Х. О. срещу решение № 96 от 23.10.13г.,постановено по в.гр.дело № 214/13г.на Окръжен съд – Силистра.С него е отменено решение № 42 от 21.02.13г.,постановено по гр.дело № 966/11г.на Районен съд- Дулово и е постановено друго,с което е развален сключения с нот.акт № 198 от 22.06.07г.,т.ІV,н.д.603/07г.на нотариус К.К. договор за прехвърляне на недвижим имот,находящ се в [населено място], [община],обл.С. и представляващ урбанизирана територия с жилищно предназначение от 940 кв.м.,реално определени части от УПИ І-223,с площ от 1270 кв.м.в кв.36 по ПУП от 1990г.на [населено място],ведно с построената в имота масивна жилищна сграда,с лятна кухня,със застроена площ от 110 кв.м.,срещу поето от А. О. Ш. и Х. Х. О. задължение за издръжка и гледане на М. С. Г.,поради неизпълнение от страна на ответниците.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се посочват бланкетно основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение.Приложено е решение № 15 от 11.02.10г.по гр.дело № 46/09г.на ІІІ г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.
Ответницата по жалбата не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа изложението към касационната жалба намира,че в него не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.В случая не е формулиран конкретен правен въпрос,разрешен от въззивния съд – т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС. Приложеното съдебно решение е постановено по конкретен казус,по който съдът се е произнесъл съобразно приетите факти по делото,които не са идентични с тези по настоящото дело и при липсата на поставен за разрешаване правен въпрос не следва да се обсъжда.
В изложението се правят оплаквания за необоснованост на решението,които могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК само след допуснато касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 96 от 23.10.13г.,постановено по в.гр.дело № 214/13г.на Окръжен съд – Силистра.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.